За едни "странични" проблеми, които са основополагащи

Доц. Петко Кръстев, ПлУ "П. Хилендарски, филиал Кърджали

Статусът на педагогическите кадри, работещи в мултиетническа среда може да се подобри - необходими са обосновани материални стимули

 Предстоят съществени промени в системата на българското средно образование. Изработването на нов закон за училищното образование е в ход. Предоставени са за обществено обсъждане проекти за стратегии и други нормативни документи за учене през целия живот; за намаляване на отпадащите ученици; за развитие на педагогическите кадри, за промени в професионалното образование. Целта на всичките е една - подобряване на качеството в обучението и възпитанието на българските ученици.
Във връзка с това ще поставя два проблема, които остават някак встрани от дебатите, поне от тези, които се проследяват в публичното пространство. Става въпрос за интеркултурното образование и за образованието като фактор на социалния контрол.

Важната за нас тема - интеркултурното образование

Темата за интеркултурното образование е изключително актуална за страната и за региона ни. На нея бе посветен изследователски проект на Съюза на българските учители и фондация "Фридрих Еберт". През ноември в Ловеч се състоя първата регионална конференция по този проект, ръководен от лидерката на СБУ Янка Такева с научни ръководители - проф. Пламен Макариев и проф. Ирина Колева от Софийския университет.
Няколко неща правят впечатление. По данни на СБУ, в момента за 43% от децата в детските градини и учениците от І до ХІІ клас майчин език не е българският, който е официалният език на държавата и на който се води обучението. Това намалява ефективността на самото образование и е причина за по-трудното подобряване на качеството му. Ако не се предприемат спешни действия за  промяна в това отношение и за подобряване на подготовката на децата от малцинствените групи в областта на езика, към 2030 г. около 60% от работната сила на България ще е малограмотна и неграмотна, подчерта Такева. От тези обществени групи са и най-големият процент отпадащи ученици.
Целите на проекта, за който споменах, са свързани с оценяването и с необходимостта да се разработят критерии за материалното стимулиране на всички учители, които работят успешно в мултиетническа среда.
 Много добре се знае, че засега децата от малцинствените групи усвояват българския език предимно в училище, в учебните часове, докато вън от класната стая общуването между децата и в семейството става на майчин език. Затова се налага да започне сериозна работа на учителите с такива родители, които не проявяват необходимата загриженост за ограмотяването на децата им. Проектът на СБУ и "Фридрих Еберт" е включен в плановете за използване на новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" за програмния период на ЕС 2014-2020 г. Така ще може опитни и желаещи повече квалификация учители да се включат в различни форми на обмяна на опит: вътрешноучилищни дискусии, конференции на училищно или по-общо ниво със съдействието на съответните образователни структури, включително и на медиите. Защото няма как да се чака наготово някой да ни каже как точно трябва да се справим с един проблем, който е много характерен конкретно за нашите географски ширини и не толкова за Западна Европа. Според мен, ако педагозите в районите с мултиетническа и мултикултурна среда, които познават най-отблизо проблемите, са по-активни, решенията ще се намерят по-бързо и по-ефективно. Една от идеите може да бъде например възстановяването на оценяването на подготовката на учениците в началния курс и дори повтарянето на клас при необходимост, защото е по-добре да имаме грамотни ученици, отколкото отпадащи от образованието деца и след това - неграмотни граждани. 
По темата тепърва предстоят нови конференции на регионално и на национално равнище. Бих искал този път предложените идеи да не остават само в папките на отчетите по проекта, както обикновено става, а да бъдат използвани при съставянето на водещите стратегии, законови и подзаконови актове в държавата ни.      
 
Училището като форма за социален контрол
                                                                       
На какво сме свидетели в момента? Засилване на отчуждението на немалка част от децата от училището като ценност, нарастване на агресията и междуличностното насилие и най-вече - недостатъчно ефективен социален контрол,  недостатъчна гъвкавост спрямо интересите и очакванията на учениците. Неудовлетворителна е и степента на социализация на подрастващите в свободното им време извън училище.
Всяко общество формира свои институционализирани и не институционализирани системи за социален контрол, благодарение на които се запазва постигнатото качествено състояние и непрекъснатото му движение нагоре към по-добро качество. Социалният контрол и образованието са свързани като скачени съдове, имат много общи функции. Социалният контрол е насочен към личността и човешките общности, но за формирането на човешките характери значение има най-вече образованието. Следователно образованието следва да се разглежда като фундаментален фактор за ефективен социален контрол. Тези иначе очевидни истини не намират достатъчно отражение при изработването на държавната политика по отношение на образованието. Не е само мое мнението, че въпросът за образованието като фактор на социалния контрол е оставен доста назад в приоритетите на образователната политика.
 След един кратък период на прекомерно противопоставяне, на криворазбрана свобода на личността, която се противопоставя на взискателността и контрола, днес все по добре се осмисля, че именно образованието (обучението и възпитанието) могат да изменят, да усъвършенстват и моделират поведението на личността по посока на социално целесъобразни еталони, на нормативно-ценностната система, характерна за демократичните общества. Бих казал, че най-вече по пътя на обучението и възпитанието в процеса на образованието се постига очистването (когато се налага) на поведението от асоциалните му компоненти при съвместните усилия на държава, училище и родители.
 Азбучна истина за педагогическите кадри е, че липсата на стимули, на индивидуален подход, взискателност и оценка на ученика в учебно-възпитателната работа води до принизяване на качеството и ефективността на образованието. В тази връзка поставям например въпроса: какви са последиците от премахването на оценките и повтарянето на учениците от първи до четвърти клас, както и на оценката на поведението? Някой анализирал ли е това. Ще припомня, че на тези решения аргументирано съм опонирал (а и повечето от професионалистите педагози са го правили), че това не бива да се прави. Защото подменяме индивидуалния и възрастовия подход със самовнушението, че така създаваме  възможност за саморазгръщане на инициативата и самочувствието на подрастващите. В основата на тази позиция стои теорията на свободното възпитание (стремежа към развитието на детето без външна намеса). Категорично смятам, че днес се налага преоценка на тези решения.
Сега броят на незавършилите (отпадналите) и неприбраните в училище деца реално продължава да нараства, макар статистиката да отчита намаляване. Оказва се, че неграмотните (макар и с начално образование) стават още по-труден за решаване проблем, който се засилва в прогимназията - V-VII клас. Това сочат всички български и международни анализи, а телевизиите всеки ден илюстрират "явлението" с чудовищни примери не само за неграмотността, но и за невъзпитаността, арогантността, агресивността, пиянството, побоищата и какво ли не още...
Пиша тези редове, за да изкажа подкрепата си за позицията на министъра на образованието и науката проф. Анелия Клисарова, споделена преди време в телевизионно предаване, че трябва да се помисли дали не се налага да се разреши при необходимост повтарянето на класа в начален курс, както и оценката на поведението в три степени.
 И още нещо - ще повторя, че в това отношение одобрение заслужават и усилията на СБУ да се разработят показатели, критерии и механизми за оценяване и материално стимулиране на учителите, които работят в училища в отдалечени селища или в мултикултурна среда.