Шестица от тотото на живота

През 1964 г. Георги Тошев от Станке Димитров (сега Дупница) печели 40 хил. лв. от тотото, защото улучва шестица. Тогава той е на 68 г., пенсионер и вдовец. По това време 40 хил. лв. са страшно много пари. С тях може да се купи декар двор, да се построи триетажна къща и половината да останат. Георги обаче има наследствен дом, притежава и лека кола москвич, за която събрал пари още докато бил миньор в Бобов дол. Дава по 5 хил. лв. на двете си дъщери и по 2 хил. лв. на читалището и черквата. Всяка сряда урежда срещи с приятели в кръчмата "Червените пердета", където се яде и пие на корем.
Три месеца, след като Георги Тошев е спечелил шестица от тотото, при една среща до оградата с неговата съседка Генка тя му се примолва да й даде назаем 500 лв. Парите й трябват да отиде да се лекува в Кюстендил, защото вече 3 години е омъжена, а нямат деца.
Бай Георги я качва на москвича и тръгват за Кюстендил. По пътя обаче колата аварира, един камион ги взима на буксир и пристигат в Кюстендил към 10 ч. вечерта. В санаториума има само едно място за Генка, а Георги преспива в москвича. На другия ден той наема частна квартира и в нея двамата правят секс. След това Георги си тръгва, но е платил квартирата за цял месец и там се пренася Генка. През това време на няколко пъти я посещава и се любят. Лечението свършва и след 2 месеца Генка му казва, че е бременна.
- Честито, значи си се излекувала!
- Честито на тебе, защото аз не съм правила секс с мъжа си, така че детето е твое.
Генка казва на съпруга си, че ще има дете от друг мъж и вече не може да живее с него. Не се развеждат, но тя отива в дома на Георги. Ражда им се дъщеря Минка, а после и двама сина - Петър и Иван. Така, когато е на 73 г., Георги има внуци на 15-16 г., дъщеря на 5 г. и синове на 3 и 2 г. Според него това обаче е най-голямата му шестица от тотото на живота.


Как Ломската даскалица отвори частно училище

През 1948 г. в Дупница от Лом идва Мария Караджова. Тя е родом от с. Дяково (на около 25 км от Дупница), но през 1936 г. се омъжва за фелдфебел Петър Караджов, който служи в местното поделение. Още на следващата година той е откомандирован в Лом и там изпълнява длъжността артелчик в митницата. Хиляди тонове товари влизат и излизат от складовете. Петър започва да краде, отначало по малко, но след това все по-големи количества, които продава на черната борса. След две години вече има достатъчно пари и купува двуетажна къща в района на пристанището. Мария е завършила немската гимназия в Ловеч и му помага във връзките с германските търговци, с които най вървят сделките с цигари. Аферата се прекъсва след 9 септември 1944 г. Фелдфебел Караджов го изпращат на фронта и той загива при Страцин.
Останала без доходи, Мария продава къщата и с парите преживява до 1947 г. Когато те свършват, се кандидатира за учителка. Но понеже в Лом няма свободни места, й предлагат в Дупница, където тя пристига през септември 1948 г. Заплатата е повече от скромна, а тя е свикнала да живее нашироко. По това време има купонна система и на учител се полагат ограничени хранителни дажби, облекло и обувки. И тогава ломската даскалица, както я наричат учениците и техните родители, налага свой стил на обучение. Пише поголовно двойки, поради което учениците са заплашени да повтарят класа.
Разтревожени родители идват при нея и питат какво да се прави. Тя им отговаря, че понеже часовете по немски език са малко, учениците трябва да взимат частни уроци. Мария живеее на квартира в къщата на вдовеца Владо Георгиев, който още на втория месец от настаняването започва да я ухажва, а на третия й предлага да се оженят. Мария нито приема, нито отхвърля предложението му.
Междувременно иска от него да й предостави приземния етаж, който да използва за даване на уроци. Той се съгласява и Мария си прави нещо като частно училище. Приема заплащане в пари и натура. През 1950 г. се съгласява да се омъжи за Владо, но при условие, че й направи завещание за къщата. През 1951 г. при странни обстоятелства (не е имал никакви сериозни заболявания) той внезапно умира. Мария доживява до 1991 г., когато е вече на 84 г.


На всичкото отгоре - и бонбони

През 1934 г. Моше Хавлои е един от крупните търговци в Дупница.Той има 3 магазина на главната улица в града, в които продава платове и обувки, и една сладкарница. Само че е стар ерген, вече на 38 години, и се заглежда по жените. Най-много му е на сърце г-жа Пенка Чернева, съпругата на капитан Михаил Чернев от местния гарнизон. Следи я, когато излиза на разходка и пазаруване, заговаря я и след време й предлага да правят любов, за което той ще й се отблагодари с 5 м коприна. Тя споделя това със съпруга си и двамата решават да му скроят кюляф.
Пенка се прави на съгласна и поканва Моше в дома си. Той идва с топче от 5 м скъпа коприна, бутилка шампанско и кутия шоколадови бонбони. Г-жа Чернева го посреща по пенюар, който отчасти разкрива женските й прелести. Като изпиват по 2 чаши шампанско, тя отвързва колана на пенюара си, поради което Моше смята, че работата е в кърпа вързана. Той си сваля панталоните и я сграбчва през кръста. В този момент влиза капитан Чернев и прави страхотен скандал. Удря два шамара на жена си, която плаче и се кълне, че нищо не се е случило.
- Ей сега ще се случи! - вика Чернев и люто се заканва на Моше, че ще го опъне.
Той обаче се стиска и затова Чернев заповядва на жена си да му донесе бръснача, за да го порне. При тази заплаха Моше приплаква:
- Добре де, немой с лошо, че олабим.
Работата става и той посрамен си тръгва. На двора го среща синчето на семейство Черневи, 8-годишният Милчо, който иска от чичо Моше да му даде бонбони.
- А, тая няма да я бъде. На майка ти дадох коприна, на баща ти - дупе, а на всичко това отгоре сега ти ми искаш бонбони.


Да го удариш на живот

Дачко Гошев се пенсионира на 55 г., защото е служил като старшина в поделението в Станке Димитров (сега Дупница). Навъртя 28 г. стаж под пагон. Заплатата е добра, а Дачко е спестовник. Живее в с. Самораново, на 6 км от града. Ходи на работа с колело "Балкан", на което е  монтирал моторче.
За обяд си носи храна от къщи. Още на 15-ата година от службата спести достатъчно пари, с които преустрои наследената от баща му малка къща в голяма триетажна сграда. В двора от 2,5 дка отглежда зеленчуци и плодове, прасета, кокошки и зайци. Беше се оженил на 23 г. за Момка от с. Дяково, но тя се оказа бездетна. Беше грозновата още когато я взе, но впоследствие натрупа много килограми, така че престана да го интересува като жена. Ходеше на работа, грижеше се за малкото си стопанство и така преживяваше ден за ден.
Когато се пенсионира, се оказа с много свободно време, което не знаеше как да оползотвори. Ходи на няколко пъти в пенсионерския клуб в селото, но там - пълна скука. Обаче в една августовска привечер незнайно откъде се появиха цигани - певци, музиканти и танцьорки. На Дачко изпълнението им му хареса.
Щом три момичета тръгнаха да събират пари, повечето от присъстващите не даваха нищо, само някои от тях пускаха стотинки или най-много левче. Дачко обаче пусна в дайрето 5 лв. След малко един циганин, който явно беше шеф на групата, се приближи до него и го попита какво специално да му изсвирят, а Дачко му каза каквото и да е, само да е весело. Като изслуша песента, пусна още 5 лв. в цигулката на шефа. Той отново засвири весела мелодия, но отговорникът на пенсионерския клуб го прекъсна и каза, че работното време е приключило и ще затваря. Тогава Дачко покани циганите в дома си и веселието продължи до зори.
Така той започна нов живот. Дачко скова няколко пейки в двора си, опъна над тях гирлянди от електрически крушки и по цяла нощ танцуваше с циганките. Обяви, че са добре дошли всички от селото и много от тях идваха да пийнат, да хапнат и да се повеселят. Пристигнаха и негови бивши колеги, а също и случайни хора, но Дачко не връщаше никого. Когато призори гостите се разотиваха, той се усамотяваше с циганката Силвана, вдовица на 26 г., с която правеха любов.
Това продължи до юни 1985 г., когато в поредната разгулна нощ домът на Дачко Гошев се обви в пламъци. Гостите панически се разбягаха. Пристигналата пожарна успя само да угаси отломките на триетажната сграда.
Следствието установи, че пожарът е предизвикан от съпругата на Дачко, и тя бе осъдена на 6 месеца затвор. Дачко се оказа бездомен. Вуйчото на Силвана, шеф на табуна, го приюти и той стана един от катунарите. А както се казва в един филм, таборът отлита към небето.