Реквием за най-старото техническо училище на Балканите

Какъв би бил животът ни днес, ако имахме повече смелост да отстояваме онова, което по вътрешно убеждение смятаме за правилно. Какъв би бил животът ни, ако центробежните сили на всекидневното оцеляване не ни превърнаха в блуждаещи електрони, движещи се в собствена орбита, загубили усещане за общност. Какъв щеше да бъде животът ни днес, ако онези, които управляваха от наше име и за наша сметка настоящето, а и бъдещето, имаха волята да се вслушат в гласовете ни, вместо да приемат безрезервно чужди "съвети".
 Ако бяхме по-смели в мечтите си и непреклонни за опитите да ни превърнат в част от чужд пъзел, само преди дни на 9 декември щяхме гордо да се поздравяваме със 130-годишния юбилей на най-старото техническо училище на Балканите, създадено

пет години преди Софийския университет

Ако бяхме по-нетърпими към политиците си, нямаше да позволим на министрите на образованието Даниел Вълчев и Сергей Игнатов да заличат Софийската техническа гимназия (СТГ), бивш Техникум по механотехника, от картата на българските професионални училища. Ако мислехме себе си като нация с традиции и дух, която държи на приемствеността като транзит във времето, нямаше да допуснем сградата на обозначеното още в плановете на Майер (1908 г.) Technische Schule (Техническо училище) да стане разменна монета в ръцете на експремиера Бойко Борисов, който я дари на Алма матер, чието ръководство вече две години се чуди какво да я прави.

Съдбата на механотехникума

На 9.12.1883 г. с указ на Алексанъдр Батенберг в сградата на някогашната турска сукнена фабрика в с. Княжево започва да функционира железарски отдел на бившата учебна занаятчийница. Съгласно закона новото учебно заведение е предназначено да усъвършенства занаятите, железарството и дърводелството и да подготвя добри майстори. Учебната сграда е приспособена за училище и пансион на учениците. Кюстендилският инженерен участък доставя инструменти, а пансионът е обзаведен с инвентар от Софийския болничен склад.

План "Майер" (карта на София от 1908 г.), на който техникумът е обозначен като Techn. Schule (Техническо училище). Там се намира сградата му и днес, разположена между улиците "Княгиня Клементина" (сега бул. "Ал. Стамболийски") и "Нишка" (сега бул. "Т. Александров").

 Министерството на народното просвещение изработва програма за 4-годишен курс на обучение по теория и практика, а Министерството на обществените сгради изпраща списък с приетите 46 ученика. Изготвено е и първото щатно разписание. Учебните занимания започват при трудни условия. Няма учители, програмата не се изпълнява така, както е замислена, а и средствата са недостатъчни. През септември 1885 г. след обявяване на Сръбско-българската война учениците заедно с директора си участват като доброволци на Сливнишките позиции.
През 1886/87 г. учебният процес се нормализира, утвърждава се първият учебен план. На 1.09.1888 г. към училището се открива грънчарско-пещерски отдел, а през 1890/91 г. - тъкаческо-бояджийски. През 1893 г. то е преименувано на Държавно техническо училище в с. Княжево. До 1895 г. се обучават 8 випуска от железарския и дърводелския, 4 випуска от грънчарско-пещерския и 2 от тъкаческо-бояджийския отдели.
 Чак през 1905 г. училището вече разполага със собствена сграда в София, строена специално за нуждите му. В учебната програма са включени нови теоретически предмети - механика, електротехника, технология, специално чертане и парни машини. През март 1913 г. училището се слива с габровското механо-техническо училище, като приема и неговите учители и ученици. По време на Първата световна война то е превърнато в главна армейска работилница. През 1924 г. двете училища са преобразувани в Държавно средно механо-електротехническо училище. През учебната 1948/49 г. става "техникум". През 1951 г. електротехническият отдел се отделя в електротехникум "Киров", а от 1960 г. в техникум по енергетика "Вилхелм Пик".
 Основите на новата сграда на техникума са поставени през 1951 г. През 1960 г. в него вече учат 1200 ученици. През 1963 г. за 80-годишнината отворя врати училищен музей с изключително богата експозиция, заслуга на упорития и дългогодишен труд на учителя по история Драже Филипов.
 От учебната 1989/1990 г. се приемат по две паралелки след VІІ клас с обучение на немски език, като първите две години усилено се изучава езикът, а от Х клас техническите специалности се преподават на немски. От 1992 г. в училището работят преподаватели от Германия (на база Споразумение между Министерството на образованието и Министерството на икономиката на България и Министерството на образованието и културата на Германия). Изучаваната специалност е "Автоматизация на производството", която по немските стандарти тогава отговаря на  "индустриален механик". След ХІІ клас учениците полагат изпит по немски и по специалността.
В процес на договаряне е изграждане на съвместен квалификационен център с Института по професионална педагогика - Магдебург. Тенденцията е техникумът да стане пилотно училище за внедряване на германската дуална система в професионалните училища. Това е записано в юбилейния вестник на училището, издаден за 110-ата му годишнина. В училището има оборудвани работилници с машини и роботи с цифрово-програмно управление, на които се обучават младежите от специалност "Технология на машиностроенето".

Ликвидация

Паралелките от 32 през 2000 г. намаляват до 7 през 2008 г., когато МОН преценява, че гимназията е в окаяно състояние, с малко ученици и пред фалит. По тази причина няма обявен прием за учебната 2008/2009 г. в нито една специалност на СТГ. С цел оптимизиране на мрежата от професионални училища в София училището трябва да се присъедини към ПГМЕ "Н. Й. Вапцаров". Учителите от гимназията оспорват намеренията на министерството, посочвайки, че техникумът единствен в София подготвя машиностроителни кадри, необходими не само и единствено за настоящия момент, но особено за бъдещото развитие на България.
 "Каква е стратегията на МОН за развитие на професионалното образование и какви професионални кадри са необходими на България? Трябва ли след години да отчетем грешка и да търсим от чужбина така необходимите ни специалисти? Какви интереси обслужва закриването на СТГ? Каква България искаме - обслужваща Европа или развиваща се индустриална страна?" - пишат те. На тези въпроси обаче не получават отговор.
Следва ново писмо, този път до президента на България. В него учителите изказват тревогата си, че "основна причина за т.нар. преструктуриране чрез сливане на училището ни се дължи на интереси към сградата на гимназията, която се намира в центъра на София". След това писмо изведнъж се появява Заповед с обявление на 3 паралелки в СТГ със задна дата (30.04.2008 г.), подписана от министър Даниел Вълчев. Те обаче така и не събират необходимия брой ученици. Заповед №РД-14-126 от 10 август 2010 г. на министър Сергей Игнатов прекратява съществуването на СТГ, която се "влива" в ПГМЕ "Н. Й. Вапцаров". В интервю за сп. "Тема", дадено през 2013 г. директорът на приемащото училище Мардирос Зовикян признава, че е бракувал онова, което не е успял да продаде на търг, а машините от училищните работилници на механотехникума са нарязани на скрап и закарани в "Стомана-Перник".
Сагата не свършва дотук. С Решение на Министерския съвет на България от 14 септември 2011 г. сградата на техническото училище е дадена на Софийския университет в замяна на решението на Алма матер да се откаже от галерията на ул. "Шипка" 6 в полза на художниците. Днес на първия етаж на сградата се помещават частна гимназия и основно училище "Езиков свят". Като адрес, на който се помещават, те са посочили на страницата си в интернет следното: "бул. "Ал. Стамболийски" №82, в сградата на Софийската техническа гимназия".

Новост или нещо познато, което загърбихме

Близо година вече публичното пространство изобилства от мнения и възторзи за дуалното обучение. Поредното вълшебство, което ще реши проблемите на бизнеса, младежите, държавата и обществото ни като цяло. По данни на министър Анелия Клисарова, огласени на дискусия за професионалното образование и обучение в Министерския съвет, към октомври 2013 г. с 50 хиляди са намалели учениците, които учат в професионалните гимназии, т.е. имаме редуциране с 25% на завършилите бившите техникуми в сравнение с периода 2000-2001 г. Успоредно с това са закрити 60 професионални училища. Учителите в професионалните гимназии са намалели с 2160, а младите преподаватели в тях са само 9,88%. По данни на Manpower за България през 2013 г. 54% от работодателите заявяват, че срещат затруднения в намирането на квалифицирани работници, сред които и шлосери, стругари, жп работници, асансьорни техници и др.
 В контекста на тези факти не е зле да не забравяме кой и какви съвети ни даваше за оптимизиране на средното образование. Според мнението на Световната банка, професионалното образование в България преливало от сгради и хора. Ето защо с цел повишаване ефективността на инвестициите от бюджета международната институция ни посъветва да закриваме професионалните училища, понеже те не съответствали на изискванията на бизнеса и били създадени за нуждите на плановата икономика.
  Сега, след като ликвидирахме училища с вековна история, традиции, специалисти и инфраструктура като механотехникума, очевидно ще започваме отначало. За кой ли път. Всъщност още през 1993 г. България можеше да внедри немския модел на дуално обучение като пилотен проект в СТГ. Днес ще е много по-трудно, по-скъпо и ресурсоемко. Както обикновено, за това забавяне виновни няма. Сметката я плащаме всички.