Опасни игри

От седмица насам учени пълнят социалните мрежи с врящи от негодувание отзиви за внесения от председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров в Общото събрание на академията проект за промени в Закона за БАН. За него се разчу, след като акад. Воденичаров тайно го занесе да го одобрява Настоятелството на академията, без изобщо някой в нея да е чувал, че се работи върху такова нещо. За историята ДУМА информира в броевете си от 13 и 17 март. Напомням накратко. Настоятелството е свикано без знанието на председателя на ОС проф. Никола Малиновски, макар че той е зам.-председател на Настоятелството. Според Устава на БАН промени в законодателството предлага единствено Общото събрание, но пред Настоятелството Воденичаров е обявил, че проектът е идея на просветния министър Тодор Танев. Същото той написа и в писмо до академиците и член-кореспондентите, с което ги кани да се запознаят с "предложението на МОН". Министър Танев обаче публично и категорично опроверга това и заяви, че няма нищо общо с идеите за промени в Закона за БАН и няма никакво намерение да внася такива промени. Той разказа пред ДУМА, че акад. Воденичаров е занесъл в МОН "някакъв текст" с молба да го видят юристи, но тяхната роля всъщност е била единствено редакционна. Заради скандалната случка ОС бе свикано извънредно, пред него акад. Воденичаров каза, че същия ден е раздал проекта само на директорите, и то само на хартия, понеже трябвало "да се действа конфиденциално". Това взриви учените и в крайна сметка се реши проектът да се разпрати на всички членове на ОС и да се обсъди от общите събрания на учените в институтите и в Комисията по нормативните актове към ОС.
Сега да надзърнем в

този секретен документ

засягащ из основи организацията на най-старата и най-мощна научна организация в България. Съдбата й не е само нейна вътрешна работа, още по-малко нечия бащиния, понеже става дума за една от най-важните институции, от които нацията има интерес. Учените в академията още не са се успокоили след наглите опити на Симеон Дянков да разпарчетоса и заличи БАН, които бяха пресечени от премиера Бойко Борисов в първия му мандат. Какво налага сега отново академията да бъде разтресена, този път - отвътре?
Основното в новия замисъл е, че се премахва сегашното Общо събрание (ОС), което според действащия закон е висш орган за ръководство и управление на академията. То се състои от представители на всеки институт, които се избират от учените в институтите според броя им в тях. Избраните са професори, доценти, академици и член-кореспонденти, които са на основна работа в БАН. Идеята сега е това Общо събрание да се ликвидира и вместо него да се създаде "висш орган" (неизвестно за какво, понеже функцията ръководство и управление отпада), който ще се състои от две камари. В горната камара влизат по един представител от всеки институт и по двама от всяко от 7-те научни направления на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) - тях няма да ги избират институтите. Понеже повечето работещи членове на САЧК и сега са избрани в ОС, това означава, че в управлението на БАН ще се настанят "по право" и хора далеч над 70-годишна възраст, които са отдавна пенсионери, както и такива, които не работят и никога не са работили в БАН и някои от които

дори не знаят къде се намират институтите

Което е нонсенс, при положение, че БАН работи в конкурентна среда със същите вузове, откъдето са избраните академици, които са длъжни да защитават интересите на своя университет, не на БАН. Пък и съмненията в "изключителността" на новоизбраните членове на БАН напоследък се засилват заради новите непрозрачни правила за избора. Намерението за връщане на старата практика отпреди 1989 г. званията академик и член-кореспондент да не са почетни, а да носят управленски постове "по право" - това преминаване от почит към власт, предизвика гнева на учените, които всъщност правят науката в академията.
Нещо повече - в проекта за промени е записано, че повече изобщо няма да има конкурси и избори за академици и член-кореспонденти, няма да се оценяват приноси, а лицата ще бъдат "канени" персонално да придобият титлите! Истински друм за шуробаджанащина и политически оцветено титулуване! А при тайното написване на проекта авторите му така са бързали, че са премахнали от закона и текста, че председателят на БАН трябва да е академик или чл.-кор. Всъщност, че никакви юристи не са гледали проекта личи дори по това, че е записано да влезе в сила "от момента на приемането му". Законите в България влизат в сила от момента на обнародването им в ДВ.
 Но пък е записано, че ръководството и научните секретари запазват постовете си до изтичането на мандата им, дори да са минали пенсионната възраст. Предвижда се също титулуваните да се увеличат с по 20 - 100 академици и 140 член-кореспонденти вместо до 80 и до 120, както е в момента. Само че всички членове на САЧК, които не са на трудов договор, получават от хазната високо пожизнено възнаграждение и замисленото увеличение на състава им ще означава още 800 000 лв. от субсидията на БАН, изчислиха в академията. А в субсидията и без това няма нито стотинка за научна работа - тя не покрива нито мизерните заплати на учените, нито тока и парното на лабораториите, които институтите плащат противозаконно от целевите пари за научните договори.             
Та, горната камара ще избира председателя на БАН и ръководството й и ще закрива и открива институти, но забележете - единствено по предложение на председателя на БАН. С една дума - ако

шефът на академията

(който и да е той в бъдеще) намрази някого, като нищо ще му ликвидира института, а за свои приближени може ще създаде всякакво звено. По-надолу ще стане ясно защо всяка негова идея ще минава лесно през новия "висш орган". Подобно еднолично разпореждане със звената на 145-годишната академия е направо за Гинес.
Разширеният състав на "висшия орган" пък ще включва и долна камара, в която ще са директорите на звената на БАН плюс по още по един представител от всяко отделение на САЧК. Разширеният състав приема Устава, разпределението на бюджета, стратегии. Изчезва текстът, че ОС се разпорежда с имотите на БАН, при това само в полза на академията. Новият орган само ще "одобрява разпореждането с имотите на БАН" (чие разпореждане с имотите одобрява?). А отделно се създава и друга структура - консултативен Съвет на директорите, който е към председателя. Сиреч, директорите хем са към изпълнителната власт в БАН, хем са в законодателния "висш орган", което е нонсенс. При това Съветът на директорите ще се занимава само с т.нар. общоакадемични задачи, "които са възложени на БАН от Народното събрание, президента, МС и/или такива с национално значение от други държавни органи". Възниква въпросът институтите на БАН ще се занимават ли изобщо с наука, която не е оперативно възложена от държавен орган?
С две дума - в новия "висш орган" ще влизат  21 академици и член-кореспонденти (по трима от всяко от 7-те отделения), които се оглавяват от председателя на БАН, плюс 44-мата директори на институтите, които са подчинени пак нему и зависими от него (ако липсва УС, който сега се избира от ОС и той избира директорите, те ще бъдат и пряко назначавани от него). Тези 65 души, подвластни на председателя, ще имат априори превес над избраните от институтите 44-ма учени. Дори да не се впускаме в мисли за погубването на демократичния живот в научните среди, това означава почти неограничени разпоредителни права на председателя без коректив и контрол над действията му.      
За разкош в проекта е вписано, че БАН ще си върне правата на първостепенен разпоредител с бюджета. Само че едва ли има финансов министър, който ще се съгласи да се промени в този дух Законът за публичните финанси, и второ - бюджетът на БАН и сега се разписва на отделен ред в държавния бюджет всяка година, както и бюджетите на висшите училища.    
Кому е нужно цялото това раздърпване на академията, което не решава нито един от действителните й проблеми, но създава нови? Акад. Воденичаров обясни на учените, че трябвало по-плътно да се обединят с академиците, за да не се появи някой Дянков, който иска да ги раздели. Дали Воденичаров е съзрял нови Дянковци, а и щом  ще обединява, защо бе решил да съобщи "проекта на МОН" за промени само пред САЧК, а преди дни за пръв път от 25 години насам свика отделно академиците и член-кореспондентите да одобрят отчета на академията за 2014 г. - досега ОС и САЧК винаги са обсъждали и одобрявали отчета заедно...
И последно. Някой дълбоко е заблудил министър Танев, че има някакви законови пречки БАН да усвоява европари и че проектът "Воденичаров" има нещо общо с това. Пред ОС на 16 март акад. Воденичаров спомена, че БАН трябвало да си помогне да усвоява европари не само от оперативната програма за наука и образование на МОН, но и от тази за иновации на икономическото министерство. За целта към БАН щяло да мине някакво звено на икономическото министерство, чрез което да се кандидатства за проекти. Във внесения текст за законови промени обаче нито буква не е свързана с еврофондовете. Затова по тази тема може да гадаем. Дали с нея е свързано това, че новият "висш орган" ще "одобрява" нечие разпореждане с имотите на БАН, а няма да има функцията на сегашното ОС да се разпорежда с тях? Дали ако се създаде търговско дружество за усвояване на европари от фирма и институт, институтът ще внася сградата си (собственост на академията) като апортна вноска вместо необходимото съфинансиране по даден проект? Сетне фирмата взима парите от проекта и плаща нещичко на учени да свършат работата, докато институтът им издържа лабораториите и заплатите - това го гледахме в изобилие в опорочената сесия на научния фонд на МОН при Сергей Игнатов. Или пък звеното, "дошло" в БАН от икономическото министерство, ще става принципал на всички проекти?

Няма никаква законова пречка

институти на БАН да кандидатстват пряко за проекти по ОП "Иновации и конкурентоспособност" на икономическото министерство, обясни за ДУМА бившият зам.-министър на МОН Иван Кръстев, който е един от най-добрите специалисти у нас по еврофондовете. Оглавявал е от 2006 до 2009 г. дейността по тези фондовете в МТСГ, след това - в Агенцията по заетостта. А в МОН пренаписа ОП за наука и образование така, че отхвърлената преди това от Еврокомисията програма бе приета. И в момента институти на БАН участват пряко с проекти в иновационната програма за досегашния период. Няма никакъв проблем да участват пряко и в следващия период до 2020 г., просто трябва да се знае как да се постави заданието, желаемите участници и правилно да се подготви проектът в зависимост от това какво искаш да постигнеш, обясни Кръстев. Приказките, че трябват законови промени може и да излъжат някого, който не е запознат с практиката на еврофондовете, добави той. При Лукарски и екипа му има пълни идиотизми, пълна некомпетентност и ако измислят подобни неща, те са нонсенс и безобразие, заяви Иван Кръстев. По думите му, партньорствата в иновационната оперативна програма не са институционални, партньорите просто сключват споразумение помежду си и то няма нищо общо със собственост и имоти - както е например между институти на БАН, четири университета и няколко фирми, които участват в СофияТехпарк. Няма никаква нормативна пречка, включително в действащия Закон за БАН, за пряко участие на институтите в оперативните програми, категоричен е Кръстев.