Лявото в геополитическия ребус

А. Съществуващият геополитически лабиринт преимуществено се базира върху алчността на капитала, капитализма, империализма. Затова той постоянно възпроизвежда неравенства и бедност, конфликти и войни. В такъв ненормален свят температурата на земната цивилизация става все по-рискова и все по-често надхвърля 37 градуса. Наглостта на единия ВИП процент срещу многомилиардното човечество е безпределна. Високомерието на хегемона е държавен тероризъм. Нагонът за диктат е заплаха за световния мир. Статуквото, действащата все по-хаотично и турболентно геополитическа система, е безперспективно. Дясното в международните отношения е без бъдеще, път за никъде. 

Геополитическото поведение на Лявото се предопределя от противоборството между идеологиите на основните международни центрове за влияние, от динамиката на международните реалности, от целите и задачите на левите сили в международен план, от тяхната планетарна мисия. Това поведение е насочено към натрупване на лявост и колективна мъдрост, на диалогичност и мирност, на хармонична социалност и екологичност. В крайна сметка, то е насочено към постигането на автентичен социализъм в универсален мащаб. В геополитическа перспектива мисията на Лявото е да нормализира междудържавните отношения и да гарантира мирния просперитет на човечеството. В този смисъл Лявото* е здравословен ценностен избор и е абсолютна геополитическа спасителна алтернатива на дясното пагубно международно статукво. 

Б. За главните  фактори и тенденции в международния живот:

* В навечерието на 75-та годишнина от победата във Втората световна война се правят неонацистки, антисемитски и русофобски опити за пренаписване на предисторията и историята на тази глобална война. Има категорични архивни документи и факти, има Нюрнбергски и Токийски трибунал, които доказват последователните и реални опити на съветското ръководство за недопускане на войната, които доказват решаващата роля на СССР, на Червената армия, на Сталин и Жуков, за победата над хитлерофашизма и японския милитаризъм. Сподвижниците и наследниците на нацизма, екзекуторите от Холокоста, нямат алиби в историята. Те са кафявите мулета в нечистоплътния западен поход срещу уроците от войната. Лявото е на страната на историята, а не на нейната подмяна.

Установената ООН система за международна сигурност и сътрудничество, показва едновременно и своята ефективност, и своя дефицит на ефективност. Победителките в антихитлеристката коалиция отдавна не са съюзници, а победените държави отдавна не са втора цигулка в международния оркестър. Числеността на Съвета за сигурност и правото на вето са обект на нарастващи атаки. Определен шанс за международния мир и сигурност, за възстановяване на международното доверие, би била пълноценната реализация на идеята на руския президент Путин за среща на държавите победителки и постоянни членки на СС на ООН през тази година.

*  Тъканта на международните отношения ще се бродира все по-ожесточено от такива противоречиви процеси като:

- Концентрация и деконцентрация, дифузия на световния потенциал на сила и развитие

- Дискриминационна глобализация и егоистична регионализация, свободен и защитен пазар

- Интеграция и дезинтеграция, национализъм и интернационализъм;

- Централизация и децентрализация в националните общества

- Регионална стабилност и субрегионална конфликтност

- Стабилизация и дестабилизация, сигурност и несигурност. 

* Пренарежда се международната класация на 10-те най-големи икономики (по БВП). Ако до 2015 г. подреждането изглеждаше така: САЩ, КНР, Индия, Япония, Германия, Русия, Бразилия, Индонезия, Великобритания, Франция, то четвърт век по-късно то ще е вече друго: КНР, Индия, САЩ, Русия, Индонезия, Бразилия, Мексико, Япония, Германия, Великобритания.

Само след две десетилетия Петорката на света (след включване на духовните и военните компоненти към силата и авторитета на държавите) би била следната: Русия, КНР, САЩ, Индия, Индонезия. В тази Петорка определящо е Триото. Съдбата на по-малките страни и народи ще е в пряка корелация с добре претеглените им отношения към глобалното Трио - Русия, КНР, САЩ. Времето ще покаже дали третият ще остане достатъчно ефективен и равностоен, ако първият и вторият действат съгласувано и в унисон с левите императиви.

В. Занапред световната сигурност и развитие ще се предопределят преди всичко от няколко първокласни центрове и няколко регионални сили. Историята напомня за немалко империи и метрополии, чиито крах е свързан с водените от тях войни и присвояването на чужди богатства. В средата на ХХI век условен статут на първокласни империи могат да получат само Русия, КНР, САЩ. Но този статут бързо се губи, ако се води империалистическа политика на войни и санкции, на доминация и дискриминация, на световен капитализъм. Империите могат да са със знак плюс, ако съдействат за всеобщото благосъстояние и развитие, ако гарантират международната сигурност. Ако стремежът към социализъм е в ядрото на тяхната политика.

1. Възраждане на Руската империя

Последното десетилетие е доказателство, че необятната Русия (като територия и ресурси, букет от народности и адекватна политика) възстановява и усилва своето международно влияние и авторитет. Тя все по-убедително съчетава евразийската си природа с европейската си принадлежност. Нейните "2 в 1" работещи идентичности са източник на неизчерпаема сила. Тя е пряк съучастник в подема на Азия, без да изоставя европейската си политика и култура. Голямата Евразия, а не демодираният западен централизъм, реабилитира мястото и ролята на Русия в света.

Изграждането на Русия като самостоятелен цивилизационен център е гаранция за нейното устойчиво развитие. Занапред Русия е призвана да рестартира и модерно реализира автентичната съветска идея, а също така да съдейства за осъществяването на социалистическата идея в глобален мащаб. Това трябва да е алфата и омегата в руската политика след четвъртвековния оздравителен путиновски период.

Борбата за по-голямо равенство и повече свобода, за по-висока социално-икономическа справедливост и по-ефективен международен ред - това са стратегическите предимства, които ще предопределят привлекателността на Новата Русия като градивна империя на доброто и защитник на слабите. Империя по силата на собственото си  духовно и материално развитие, а не за сметка на други страни и народи. Русия все повече ще бъде оценявана като геомагнит и Спасител.

2. Поднебесната китайска империя

От "учителя на 10 000 поколения" Конфуций до съвремието в лицето на Дън и другаря Си Китай уверено върви към световно лидерство. При това без да ревизира магистралата си, насочена към изграждането на социализъм с "китайски оттенък". Тепърва ще сме свидетели не само на технологичното китайско чудо, но и на едно нарастващо и хладнокръвно китайско  планетарно въздействие. Думата на Китай ще стане незаобиколим фактор в международните дела.

Поднебесната империя предлага съучастие на всички международни субекти в своя открит мегапроект "Един пояс - един път"- "Икономически пояс по пътя на коприната". Възраждането на "Великия път на коприната" под горната иновация е една от най-важните стратегически стъпки на Китай в посока на нейното утвърждаване като глобален лидер. Според авторите на проекта се преследва изграждането на по-справедлива и балансирана световна икономическа система. Азиатските проекции на "Един пояс - един път" са неизбежни, но очевидно ще има и други континентални разклонения, включително и европейски. Предстои нов етап в икономизацията на международните отношения. Няма как Изтокът - Китайската империя, заедно със страните от АСЕАН, ШОС и ЕАИ, да не вземе исторически реванш от Запада (през 2050 г. от 20 лидиращи икономики 12 ще бъдат азиатски). 

3. Западната неолиберална империя

Тя е под патронажа и строгия контрол на САЩ. Все още изглежда всесилна. Но каубойската политика на американския елит и послушанието на ЕС крият нарастващи рискове за международното равновесие и равноправие. Неравностойната евроатлантическа връзка и политика могат да превърнат Европа, и преди всичко нейната западна част, в застаряваща аристокрация, в археологичен континентален музей. Старият континент ще е смислен заедно с Изтока, без да изоставя и западните си корени. За Европа има светлина, ако е суверенна.

Западната либерална и неолиберална империя, като недодялан капиталистически камък, няма място в Пантеона на човечността. Империалистическата политика е без бъдеще - тя поражда кризи, бедност и войни за ресурси и господство. Само при радикални промени Западната империя може да претендира за величие. Ако не следва лозунга "Америка преди всичко!". Ако се отнася уважително към Руската и Китайската империя. Ако не воюва, а гради. Ако НАТО не превръща ЕС в плацдарм. Ако левите сили от двете страни на Атлантика станат определящи. Оптимистично е, че техният потенциал и борбеност нарастват.

При така очертания геополитически ребус Лявото следва да се ръководи от умна философия, основана върху геополитическа многовекторност, т. е. да работи с и във всяка империя за осигуряването на глобалната хуманна и екологична промяна, за осигуряването на победата на народите върху принципите на социализма.

* Вж. ДУМА от 12.12.2019 г. "За цивилизационното превъзходство на лявото"