Креативността на нежния пол, или и жените изобретяват
Именно прекрасните дами са успели да направят онова, което в някои случаи е било непосилно за мъжете
/ брой: 47
Въпреки че стереотипите, родени през Средновековието, но запазили се и до днес, налагат жените да се развихрят предимно в кухнята и да посвещават цялото си време на децата, оказва се, че нежната половина на човечеството е дала своя принос и в областта на изобретенията. Колкото и да е странно за някои, именно дамите са успели да направят онова, което в определени случаи е било непосилно за представителите на силния пол.
Любопитно е, че жените изключително добре се справят в сфери, смятани за изконно мъжки. Едно такова занимание, типично за господата, е рязането на дърва за огрев. За да се движи трионът напред-назад по дънера, са необходими доста сила и сръчност. На пръв поглед - какво в този случай може да се измисли и да се изобрети? Обаче наблюдавайки как се обработват дънери с обикновена ръчна бичкия, една тъкачка в началото на ХIХ век забелязва, че дървото се разрязва само тогава, когато инструментът се бута напред, а енергията, изразходвана за обратното движение, е абсолютно напразна. Така жената създава прототип на циркулярен трион, който по-късно започва да се използва в промишлеността. Всъщност мъжете трябва да благодарят на забележителната американка Табита Бабит, въпреки че тя пропуска да патентова изобретението си.
От незапомнени времена се смята, че присъствието на жените на кораб носи нещастие. Камо ли когато става дума за военен плавателен съд или подводница. Наясно ли са обаче привържениците на подобни разбирания, че именно на представителка на нежния пол принадлежи създаването на перископ, без който не може да се извършват огледи на цели или заплахи по море и въздух? През 1845 г. Сара Матер патентова оптично устройство, което представлява тръба, в която едно над друго паралелно са разположени огледала под ъгъл 45 градуса спрямо оста й. Дамата всъщност усъвършенства вече направени и описани от германския златар и печатар Йохан Гутенберг и полския астроном Ян Хевелий. Но, така или иначе, заслугата й за успешното прилагане на перископа е наистина голяма.
Всеки знае, че по нашите ширини няма зима без сняг и почистването му е доста трудоемко занимание, особено ако е понатрупало повечко. С лопата много работа не може да се свърши. Но жената ще изневери на собствената си същност, ако и в този случай не намери приложение на своите ум и съобразителност. Ред трябва да има не само вкъщи, но и на улицата - решава обикновената секретарка Синтия Уестоувър и през 1892 г. прави прототип на съвременните машини за почистване на сняг. Изобретението й и до днес се ползва с голяма популярност.
Особеностите на студения сезон вдъхновяват и Мери Андерсън да измисли устройство, което е незаменимо век след създаването му. Един зимен ден през 1903 г. жената, родена в Бирмингам, Алабама, е на посещение в Ню Йорк. Пътува с тролейбус и забелязва, че шофьорът не вижда добре пътя заради сипещия се от небето сняг и лед на предното стъкло. На няколко секунди човекът протяга ръка през прозореца, за да го изчисти. Виждайки всичко това, Мери започва да мисли за начин, по който да се помогне в подобни ситуации. И така стига до създаване на джаджа, която дава възможност на водачите да останат в автомобила, без да се грижат за външната страна на стъклото. Същата година Мери Андерсън подава молба за патентоване на първите чистачки. Опитва и да продаде своето изобретение на няколко фирми, но всички до една й отказват. За съжаление истинската стойност на идеята остава незабелязана в началото на ХХ век с аргумента, че някакви механизми на предното стъкло допълнително биха затруднили ситуацията за водачите. Явно устройството е било твърде напредничаво за времето си. Но ситуацията коренно се променя през 50-те години, когато безопасността на превозните средства започва да става приоритет. Колите постепенно са станали повече и по-евтини, чистачките вече спадали към стандартното оборудване на по-голямата част от автомобилите.
Трудно е днес да си представим, че само преди малко повече от половин век не е имало мобилни устройства и интернет. Актрисата Хеди Ламар през 1942 г. патентова секретно устройство за комуникация, което динамично променя честотата на предаването на информацията, за да се затрудни прихващането на съобщенията от врага. Две десетилетия по-късно уредът се използва в американските снаряди за разрушаване подводната част на плавателен съд. Сега механизмът се прилага и за Wi-Fi връзка с глобалната мрежа. И ако някой продължава да твърди, че представителките на нежния пол могат само да готвят и да перат, нека се откаже от използването на интернет.
Дори в бяла престилка и в химическа лаборатория жената не изневерява на природната си същност. Сигурно е искала да изобрети нов плат за роклята си, който да не се мачка и да не пропуска вода, но явно нещо се е объркало, а може пък точно това да е бил първоначалният замисъл, когато през 1966 г. американската химичка д-р Стефани Куолек създава органичен полимер - пара-арамидно влакно, устойчиво на влага и гниене, по-известен като кевлар. Материалът притежава поразителни якостни качества: проба от него е до 5 пъти по-здрава от стомана със същото тегло. Издържа на температура до 450 градуса по Целзий, като над тази стойност сублимира. Кевларът е незаменим в производството на работни облекла, подложки за дискови спирачки, топлоизолации и фитили за факли, както и в направата на автомобили и военна техника. Материалът най-често се използва за създаването на бронирани жилетки, тоест може да се каже, че е спасил живота на хиляди служители на органите на реда и армията. Всъщност, кой ще се погрижи за мъжете, ако не жените?!
Оказва се, че именно креативните представителки на нежния пол са успели да стигнат до изключително полезни изобретения. Умението да забелязват детайли, вродената наблюдателност, емоционалната интелигентност и ненадминатата практичност дават възможност на дамите дори в рутината на всекидневието да стигат до открития и да усъвършенстват вече направените.