Когато младите в Горна Джумая поеха дневния ред на обществото

Емил Костадинов

Удивително е колко дръзко убедени социалисти са били тези осем млади хора, които през втората половина на декември 1913 година по инициатива на пощенския служител от село Рила Васил Чалъшканов се събират в кръчмата-кафене на Георги Мечкаров в тогавашна Горна Джумая и поставят основите на нашата партийна организация.
Горна Джумая е присъединена към свободна България едва една година преди това. Последва опустошителната Първа национална катастрофа (Междусъюзническата война), която оставя града още по-беден. В него пристигат многочислени маси български бежанци от Егейска Македония и Вардарска Македония.
За разпространяването на идеите на научния социализъм и за организирана дейност на БРСДП (т.с.) в Благоевградски окръг твърде много съдействат дошлите от вътрешността на страната учители, пощенски служители и други. Близостта на селища като с.Рила, с.Бобошево, Дупница и Кюстендил, в които от по-рано има социалдемократически групи, оказва благотворно влияние. Не е случайно това, че първата група на БРСДП (т.с.) в Благоевградски окръг се организира в Горна Джумая - най-близкото селище до старите предели на България.
Станал член на БРСДП (т.с.) през 1908 година, Васил Чалъшканов участва в организирането и дейността на партийните организации в с. Рила, Попово, Нови Пазар и Търговище, където е бил пощенски служител от 1908 до 1911 година. Постоянно преследван и уволняван заради социалистическите си идеи и дейност, през 1913 г. постъпва на работа в т.-п. станция в Горна Джумая. По това време тук идват и други будни хора - държавни служители, занаятчии и други, които ревностно разпространяват социалистическите идеи на партията на Димитър Благоев.
Още през 1913 година в Горна Джумая закипява бурен политически живот. Тук създават свои организации редица партии от тогавашния политически спектър. За първи път гражданите на града, току-що получили своята свобода, получават право да участват в политически събрания.
Създателите на нашата партия се включват в политическия и обществен кипеж на града с голяма енергия. За нарастващото влияние на нашите пионери е показателен фактът, че не след дълго Димитър Благоев става първият народен представител от социалистическата партия от Пиринско.
Това е наистина забележителен юбилей. Сега въпросната среща може би изглежда дребна историческа драскотинка, но следите, които оставя, са вече на 100 години. Тези млади хора първи започват да бият камбаните на социалната справедливост, завещавайки ни голям морален и исторически дълг.
За съжаление времето не е запазило никакъв документ за това незабележимо на пръв поглед, но с огромни последици за града и окръга последствия.
Нещо повече. Такъв юбилей е неизбежен повод да потърсим съизмерима историческа мяра за нашите отговорности, отговорностите на всички българи за днешния ден и за бъдещето. Предполагам, трудно ще се намери човек, който да не се радва на обнадеждаващия порив за дълбока, същностна промяна, обхванал нашето общество.
Днешните млади хора също имат дълбоко вкоренен инстинкт за морална и социална справедливост и искат да подредят и да живеят в собствения си дом, а не да подаряват таланта си в чужбина.
 Но хубавите новини свършват дотук. Обществото ни е разделено яростно и изглежда неспособно да формулира дневния си ред за задълбочаване на демократичния ред, за модернизация на институциите, за развитие на икономиката и за борба със социалната несправедливост. Проблемите на страната са общи и могат да бъдат решавани само с упоритата работа на всички нас.
Протестиращите не са фронтът на БСП. Те не са нашата битка. Напротив. Но абстрактните призиви за повече морал в политиката, които на практика се свеждат до оставката на правителството на г-н Орешарски, някак нямат много общо с едно отговорно разбиране за посоките и пътищата на промяната и модернизацията. Моралната хигиена на управляващия елит, както и на всички нас, е въпрос от първостепенна важност за духовното здраве и потенциала за развитие на нацията. В този смисъл вярвам, че моралът в политиката и въобще укрепването на демократичните институции са може би най-важната производителна сила. Обаче неубедително и несериозно е да се утвърждава, че след оставката неизвестно как набързо ще вкараме морал в политиката и ще продължим напред. При това при цялата все още крехкост на гражданското общество у нас и със съдебна система в сегашния й вид.
Като най-бедна страна в Европейския съюз ние нямаме много сили, средства и време да догонваме останалите европейски страни. Бързи избори ще ни върнат много назад. Липсата на воля и нагласа за диалог е равнозначна на безмилостно разхищение на обществена енергия и време, което историята няма да ни прости. Пък и практически представлява отрицание на идеята за промяна и развитие, които изискват конкретни механизми и процедури, изработени в резултат на най-широко обществено съгласие.
Става дума за гражданския контрол върху работата на институциите, разширяването на достъпа на гражданите до политическия живот, за прозрачността на финансирането на партиите и медиите.
Нашето общество има нужда от широк консесус, изказан на висок глас, относно реформата на образованието и здравеопазването, а също относно ограничаване на банковия произвол, прозрачното предифиниране на отношенията с монополите.
Силата на левите партии е в хората. Следователно, за нас истинският въпрос днес е следният: Като обръщаме нашите души, признателност и памет 100 години назад, колко години напред можем да мислим, да упорстваме и да мечтаем за развитието на обществото и народа ни?