Училището може да подготвя за живота

Людмила Рижук е родена на 23 август 1958 г. в Черниговска област, Украйна. Завършва "Автоматизирани системи на управление" в Лвовския политехнически институт. Работи като инженер-програмист в Криворожския филиал на Киевския институт по автоматика и в Главния Информационно-изчислителен център към Министерството на леката промишленост на Украйна. От 1991 г. живее във Велинград, където преподава информатика и информационни технологии в СОУ "Васил Левски". През 2004 г. започва да работи по програмите на Джуниър Ачийвмънт, като през 2011 г. е избрана от тях за "Учител на годината", а през 2012 г. печели приза "Учител на Европа", който ще й бъде връчен на 30 октомври в Осло.  

Цитат:
"Учениците ни са умни и талантливи, за тях няма невъзможни и неизпълними задачи"

- Г-жо Рижук, вие сте украинка. Как попаднахте в България?
- В България дойдох през 1991 г. Омъжих се за българин от Велинград.
- С какво се занимавахте в Украйна?
- Завърших училище със златен медал и имах възможност да избера и вуз, и специалност. Много обичам математиката и исках бъдещата ми професия да бъде свързана с нея. На предложението на майка ми да кандидатствам в педагогически институт, отговорих: "Това е каторжен труд. Ще стана математик, но не учител, а инженер". Тогава тя произнесе думи, които запомних за цял живот и които станаха пророчески за мен: "Каквото и да завършиш, където и да отидеш, все едно ще се върнеш в училище". Така и стана: завърших Лвовски политехнически институт, работих в научни институти и изчислителни центрове, успешно изградих кариера на инженер-програмист. Но както съдбата повелява, най-накрая дойдох в училище, само че училището беше в България.
- Откога и какво преподавате в СОУ "В. Левски"?
- По специалност съм инженер-системотехник. Когато дойдох в България, за съжаление (или за късмет?) във Велинград нямаше изчислителни центрове и ми се наложи да се преквалифицирам. Избрах педагогика, тъй като това бе познато за мен, понеже родителите ми бяха педагози: майка ми - един от най-добрите математици в областта, а баща ми, учител по физика и математика, 32 години работил като директор на едно от най-успешните училища в региона.
След завършване на едногодишен курс за педагогическа преквалификация в ЦИУУРК започна моята кариера на преподавател. Две години работих в училището в с. Бирково, след което през 1995 г. започнах да преподавам информатика и информационни технологии в СОУ "Васил Левски" във Велинград. През 2002 г. завърших курс за преквалификация на преподаватели по английски език в Пловдивския университет, след което започнах да преподавам информационни технологии на английски език.
- Какво ще кажете за младежите на Украйна и на България?
- Не мога да ги сравнявам, но мога да кажа, че когато дойдох във Велинград, ме порази голямото количество талантливи хора: кой прекрасно пее, кой танцува, кой пише стихове и проза, кой рисува или тъче уникални неща. Същото сега наблюдавам и в училище: много умни и талантливи деца, за които няма невъзможни и неизпълними задачи. Широко и креативно мислещи, емоционални и артистични, чувстващи промени и настроение в заобикалящия ги свят - това са нашите ученици.
- Вие ли открихте Джуниър Ачийвмънт или те вас? Как започнахте да работите по техни проекти?
- Стана случайно - моя приятелка беше на семинар, на който са представяни програмите на Джуниър Ачийвмънт. Тя се записала на обучение за преподаватели, но междувременно заминала за друго обучение в Англия. По нейна препоръка отидох на този курс и останах очарована от всичко чуто и видяно. Престраших се и от 2004 г. започнах да преподавам на група от 14 ученици курс по икономика на Джуниър Ачийвмънт. Успоредно в 10 клас работеше учебна компания под ръководството на доброволци от корпуса на мира Чарлз Лим и Кендис Лаун. За съжаление те не успяха да постигнат добри финансови резултати. Следваща година ние анализирахме техните грешки и стартирахме нашата първа успешна учебна ученическа компания. Така започна моето сътрудничество с Джуниър Ачийвмънт-България.
- В какви проекти сте участвали?
- В нашето училище работим по 2 програми за ученици над 16-годишна възраст: "Икономика" и "Учебна компания". Първата дава на учениците основите на икономическите знания, а втората - възможност да приложат наученото на практика. Почти цялата дейност на компанията се осъществява в часовете по свободно избираема подготовка, след часовете по общообразователните предмети. Естествено тази допълнителна работа натоварва учениците, но също така ги и въодушевява.
За една учебна година приблизително 30-50 ученици - основатели на учебни компании, изминават пътя от набиране на стартов капитал, регистриране на фирма, маркетингово проучване, производство и излизане на пазара със създадения продукт/услуга до ликвидация на фирмата. Искам да подчертая, че учениците работят с реални пари, водят реално счетоводство, отговарящо на изисквания на българското законодателство, получават реална печалба и разпределят дивиденти между държателите на акции и облигации. С една дума, след една година младежите, участващи в учебна компания, знаят как работи едно малко предприятие, могат да решават въпроси, свързани с оперативно управление и имат ясна представа за документооборота и финансите на това предприятие. Може би затова програмата "Учебна компания" е призната от Европейската комисия за най-добър модел в обучението по предприемачество.
- Кое е онова, което привлича учениците да участват в подобни проекти? Има ли "опашка" за участие?
- В програмата може да се включи всеки желаещ, стига да иска да работи. По мое мнение тя привлича младежите с възможността да се докоснат до света на бизнеса, да се запознаят с успешни личности, да определят своята бъдеща професия, да се почувстват необходими в един механизъм, наречен "Ученическа компания".
- Как се отнесе ръководството на училището към участието ви - вашето и на ваши ученици, в проекти на Джуниър Ачийвмънт.
- С одобрение и подкрепа. Всяка учебна компания в началото на годината подписва договор за сътрудничество с ръководството на училището. По условие на програмата 10% от печалбата се изплаща на училището. Затова навсякъде в училището ни ще видите материални резултати от дейността на учениците: плазмен телевизор, велостойки пред входа на сградата, принтер в мултимедийния кабинет и пр.
- С какъв проект ваши ученици спечелиха наградата "Най-добра ученическа компания".
- "Най-добра ученическа компания на България" през 2009/2010 учебна година стана компанията "Junior Recyclers". Техният продукт беше велостойки, направени от метални конструкции на стари чинове. В резултат на страхотно маркетингово проучване момичетата от компанията идентифицираха следния проблем: във финансова криза много от хората използват велосипед вместо кола; в града няма нито една велостойка; има налични безплатни метални конструкции от стари чинове, от които можем да направим велостойки.
Оказа се, че продуктът бе търсен от институции и жители на града. Всички изработени велостойки бяха продадени, а момичета станаха победители в националното състезание и достойно представиха страната ни на европейското състезание в Каляри, Италия.
- Разкажете и за други международни участия на вашите възпитаници.
- Международните участия на нашите ученици започнаха от 2008 г., когато нашата компания  "Welcome to Our World!" направи успешен дебют на Европейски панаир на ученически компании в Линц, Австрия. Облечени в национални носии, момичета привлякоха вниманието и на посетителите на панаира, и на медиите, които отбелязаха тяхното великолепно владеене на английски език.
Следваща международна изява бе Европейският панаир на учебни компании през 2010 г. в Лисабон, Португалия. С честта да представи България на този панаир бе удостоен отборът "G.R.E.E.N. Team" - "Go, Research and Explore Environment and Nature" или "Елате да изследваме и изучаваме околния свят и природа". Един страхотен отбор, инициатор на Първия Международен Еко лагер във Велинград, номиниран от Белгия, Румъния и България за наградата "High Potential Award" на програмата "Предприемачество без граници". Със своя оригинален щанд той стана любимец на панаира и завърши годината начело на класациите в състезанието EWB. От 720 състезаващи се учебни компании от целия свят те се наредиха на 1-во място заедно с отборите на Италия, Германия и Швеция. Именно тези ученици накараха всички да забележат българския отбор, тяхната максима и водеща идея - "Зеленият бизнес може да бъде печеливш!"
През 2011 г. на Европейския панаир на учебните компании в Братислава участва отборът "In Tour Bulgaria", който бе част от съвместно предприятие "In Tour Europe". Великолепното представяне на учениците от Италия, Дания и България и успешната екипна работа им позволи да се изкачат на най-високо стъпало в европейската класация. В състезание с 902 учебни компании от цял свят те спечелиха наградата "High Potential Award" на Accenture. През 2012 г. вече две компании от СОУ "Васил Левски" - "Green Future" и "Young Producers and Educational World", взеха участие в Европейския панаир на учебни компании в Цюрих, Швейцария, където презентираха своите продукти.
- Помага ли участието на учениците в подобни проекти за реализацията им в живота впоследствие?
- Програмите са своеобразно училище на живота, което дава възможност на учениците да направят първите крачки в света на бизнеса, да се научат да вземат управленски решения, да се научат на отговорност и работа в екип. След завършване на програмата те придобиват увереност в собствените си сили и знания, получават скъпоценен опит в управлението на малко предприятие. Освен това, участието в учебна компания позволява реално да упражнят професии, свързани с икономиката - мениджмънт, маркетинг, финанси, човешки ресурси, което е много важно за правилен избор на бъдещата им дейност.
- Спечелихте наградата "Най-добър учител в Европа". Трудно ли беше? 
- Не беше трудно, защото не гледам на работата си като на състезание, а като на възможност да подобря собствените си умения и тези на своите ученици.
- Вие сте чужденка, която не само че се е реализирала в България, а е постигнала европейски връх в онова, с което се е захванала. Какво бихте казали на българите, чийто живот през последните години е белязан с много трудности?
- Дойдох в България преди 20 години, преминавайки през всички житейски трудности, рамо до рамо с българските си колеги. През цялото това време оптимизмът и вярата никога не ме напускат. На българите искам да кажа, че имайки такива умни и талантливи младежи, ни очаква едно добро и светло бъдеще.