Театър в театъра, или никакви искрени чувства
Владлен Александров поставя елегантната френска комедия "Аз плащам"
/ брой: 262
Самотният и огорчен от липсата на истинска любов, привързаност и приятелство Александър Амилкар, решава да си купи чувства и семейно щастие. Той сключва "трудов договор" за точно определено работно време и с щедро заплащане с професионална актриса, която трябва да играе "идеалната" съпруга, с улична проститутка, която трябва да изобразява почти "идеалната" дъщеря, и с безработен художник, който трябва да е "идеалният" приятел. Единственото условие за съществуването на това "идеално" семейство е, че истинските чувства не са позволени, защото всичко това е само театър и игра, и трябва да си остане такова. Така започва тази история на търсенето, стремежа и непостижимостта на истинските чувства.
Пиесата на Ив Жамиак е добре написана романтична комедия, която обаче поставя по наистина фин и елегантен френски маниер сериозните проблеми на общуването и изразяването в съвременния свят. Според режисьора Владлен Александров "Аз плащам" е спектакъл за самотниците и за страха от самота, за "големите" илюзии, за Любовта и Омразата, за несъстоялата се любов и несъстоялата се омраза, за търсенето и намирането, за 37 градуса човешка топлина и за счупените стъкла, по които вървим един към друг. Разиграването на този своеобразен "театър в театъра" определено предполага и изисква изострен усет към нюансите във взаимоотношенията между героите, усещане за развитието и градацията на играта "на истина" и на играта "наужким", а също и искреност и истинност на чувствата вътре в границите на персонажа. Според мен най-доброто постижение на режисурата на Владлен Александров в това представление е именно фината и задълбочена работа с актьорите, които от своя страна създават плътна и нюансирана "мрежа" от сложни и едновременно с това различни по интензивност и емоционална обагреност взаимоотношения.
Сложната плетеница от дуети, триа и квартети, която се разиграва между героите на Михаил Петров, Аня Пенчева, Георги Мамалев, Йорданка Кузманова, Марта Кондова и Христо Терзиев, създава истинската тъкан на това изящно в емоционалността си и силно във въздействието си представление. Дуетът Михаил Петров като Александър Амилкар и Аня Пенчева като Елеонор тръгва от взривоопасна, но подмолна надпревара в отблъскването, преминава през богато нюансирани взаимоотношения на разбиране и неразбиране, за да достигне, благодарение на забележителния синхрон на актьорските им природи, до неочаквано и искрено разбирателство и любов. Към този дует триото Георги Мамалев като приятеля Геноле, Марта Кондова като дъщерята Виржини и Христо Терзиев като нейния приятел Паоло прибавя разведряващ хумор, изпълнен с недоразумения и ярко сценично присъствие. А когато в тази музикално-театрална конструкция нахлува Йорданка Кузманова като Мели (истинската или може би изпълняваща роля майка на Елеонор) ситуациите и отношенията излизат извън контрол.
Кое е истина и кой е истински? Може ли да се плати за любовта, за приятелството, за чувствата? Кое и какво може да се купи, и кое и какво - не? А дали и как в "идеалната" визия на това перфектно семейство (впечатляваща сценична среда и костюми на Елена Иванова) може да се открие разделителната линия между истината и фалша? Въпросите са поставени елегантно и с необходимата доза ирония, а отговорите са неочаквани, но верни. Това представление трябва да се гледа, защото в никакъв случай не бива да се пропуснат поне три неща: тангото на Аня Пенчева и Михаил Петров, кимоното и букетът бели цветя на Георги Мамалев и ексцентричната Мели на Йорданка Кузманова. А със сигурност в "Аз плащам" има поне още три пъти по три неща, които не бива да се пропуснат.
Играта започва - Аня Пенчева, Михаил Петров, Марта Кондова и Георги Мамалев
Неочаквани разкрития - Аня Пенчева, Йорданка Кузманова и Михаил Петров