ВРЪЩА ЛИ СИ ТУРЦИЯ ОСМАНСКИТЕ ЗЕМИ В СИРИЯ?

Зоран МEТЕР*
GEOPOLITICA.NEWS

Геополитиката и географията на Сирия се промениха до неузнаваемост за по-малко от седмица. Причината са последните събития в тази страна и бързата ескалация на военния конфликт, невиждан от 2016 г., и пика на боевете между подкрепяната от Иран сирийска армия, ливанското проиранско шиитско движение "Хизбула" и Русия (с военновъздушните си сили) с радикални ислямистки групи и т.нар умерена сирийска опозиция. Тези събития напълно изненадаха световната общественост, както и аналитичните среди, което е ясен знак за тяхната внимателна подготовка.
Офанзивата на радикалните ислямистки части, в рамките на  групировката "Хаят Тахрир аш Шам", бе увенчана с успех за по-малко от седмица битки с големи трофеи: завладяването на градовете Алепо и Хама, след което теренът бе отворен за тях, за да напреднат към град Хомс и да влязат в Дамаск.
Това са градове, за които в гражданската война, започнала през 2011 г., силите на президента Башар Асад се бориха дълго и кърваво, за да ги върнат под свой контрол. Малцина вярваха, че всичко ще започне отначало и толкова бързо.
Всичко това говори за наличието на добре разработен оперативен план за действие, чието създаване включи важни външни играчи, тъй като гореспоменатата "Хаят Тахрир аш Шам" сама никога не би могла да направи нещо подобно.

"Хаят Тахрир аш Шам" е една от най-големите радикални ислямистки групировки, които воюват с правителството на сирийския президент Башар Асад. САЩ я определят като терористична организация. Членовете й са предимно салафити - радикална секта в сунитския ислям. Тя иска да създаде държава в Сирия, която да се управлява на принципа на Шериата - на право, основано на исляма

31 януари 2019 г. Президентите на Русия и Сирия са в руската военновъздушна база Хмеймим край сирийския град Латакия. Базата обслужва военновъздушните сили на Русия по споразумение между руското и сирийското правителство
                                                                                                                                            Да започнем с въпроса, кой стана най-големият губещ при този обрат на събитията? Несъмнено това е президентът на Сирия Башар Асад, а след него и Иран. Ролята на Русия във всичко това не е напълно ясна, но на нея ще се спра малко по-късно. След падането на Алепо новините за драматичните събития в Сирия почти изчезнаха от руското медийно пространство. Няма реакции дори от върха на страната, с изключение на телефонния разговор между руския президент Владимир Путин и турския лидер Реджеп Тайип Ердоган, който се състоя малко след падането на Алепо. Но съдържанието на разговора не бе оповестено.

Кои се чувстват победители в тази ситуация?

Засега това е Израел. "Хизбула" почти напълно се изтегли от Сирия и се върна в Ливан след началото на ограничената (предимно въздушна) операция на Израел в южната част на Ливан. Така от Сирия бе отстранен ключов съюзник на Иран и най-опасният противник на Израел.
Вторият печеливш е Турция. С военните успехи на радикалната "Хаят Тахрир аш Шам", част от която Анкара контролира, Ердоган реши ключов проблем със сигурността си, като създаде дълга буферна зона на сирийската граница, широка около 30 километра.
Един турски коментатор заяви: „Дойде моментът Турция най-накрая да си върне османските земи в Сирия, следвайки примера на Русия в Украйна. В Сирия трябва да вървим напред с вика "Аллах, Аллах" и химна на еничарите...“

Ердоган пак ли "заби нож в гърба" на Путин?

Сигурен съм, че Русия и Турция не желаят такъв конфликт, защото това ще е пагубно и за двете страни. Освен това и двете са изправени пред тектонични геополитически сътресения. И само напълно безотговорни елити в Москва и Анкара биха тръгнали на война.
След неуспешния военен преврат в Турция (15 юли 2016 г.) Путин и Ердоган предпочитат да се държат близо един до друг на принципа „по-добре да виждаме какво прави врагът, отколкото той да ни изненада".
Изненадани ли са руснаците от действията на турците в Сирия? Несъмнено да! Но аз не вярвам Путин и руското държавно ръководство да са изненадани. Като аргумент за подобно мнение бих посочил статия в "Политико". Засягайки темата за последните събития в Сирия, в нея четем това:
„Къде е Русия в тази ситуация? Подобно на ключовите съюзници на Асад - Иран и "Хизбула", Москва е фокусирана върху други приоритети - а именно Украйна. И досега руски бойни самолети извършваха ограничени бомбардировки в подкрепа на силите на Асад. Така се подхранваха спекулациите, че Кремъл е знаел за предстоящата турска офанзива и не е доволен, че натискът върху Асад нараства.
Москва настояваше Асад да се помири с Ердоган и да потърси политически решения за прекратяване на гражданската война. Това би позволило на Дамаск да извършва доходоносна търговия с руски компании и вероятно би гарантирало, че руските въздушни и военноморски бази в Сирия не са изложени на риск. Но това вече е история.

Позицията на Вашингтон

Несъмнено Съединените щати могат само да приветстват това развитие на ситуацията в Сирия. И то в два аспекта:
1. Новата ситуация облагодетелства Израел, който разширява своя периметър на сигурност на север;
2. Според американската стратегия стремежът на Русия да участва в глобалните процеси я прави силно уязвима, тъй като Москва е принудена да съсредоточи вниманието си върху украинската война, като така пренебрегва другите региони, вкл. Сирия.

Вашингтонските стратези смятат, че е дошло времето за атака срещу глобалната мрежа на Русия, в която Сирия и руските бази там се използват за налагане на нейната мощ в Близкия изток и Африка. Но за да бъдат изпълнени желанията на американците, те трябва да привлекат на своя страна Ердоган. Той контролира турските проксита в Северозападна Сирия и така ръководи техните военни операции.
Не смятам обаче, че ще има атаки срещу две ключови руски бази, които са единствените в Близкия изток - военноморската в Тартус и военновъздушната в Латакия. Това би бил твърде рискован ход за Ердоган.
Ще трябва ли руснаците сами да ги евакуират? Това е истинският въпрос.

* Хърватски политически коментатор. Главен редактор на хърватското издание „Геополитика нюз“