Разузнаването - начин на употреба

Георги МИНЕВ

През последните няколко седмици темата за обединяването на т.нар. цивилно и военно разузнаване за пореден път зае доста широко място в публичното пространство. Интересът към нея от страна на журналистите и на специалистите в тази област е разбираем. Разузнаването е един от основните инструменти в ръцете на държавното ръководство за гарантиране на националната сигурност и интересите на страната, при това в дългосрочен план, а не само за определен период от време. Въпросът обаче е защо се дискутират азбучни истини по темата разузнаване и защо именно сега общественото внимание е ангажирано толкова активно и почти ежедневно с тази тема, при наличието на много по-значими за всички граждани и за страната проблеми. Краткият анализ на дискусията по този въпрос показва някои интересни неща.
На първо място, освен че идеята не е нова и ГЕРБ смело я взаимстват в предизборната си програма от плеядата експерти от близкото и далечното политическо минало, тя първоначално

целеше да бъде уязвен президентът

чрез преподчиняването на НРС на изпълнителната власт. Впрочем незнайно защо НРС се нарича "цивилно разузнаване", при все че в нея служи и офицерски състав, при това директорът й е с по-високо офицерско звание от това на директора на Служба "Военна информация" и може да бъде на кадрова военна служба пет години повече от него (справка - Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България). Впоследствие обаче идеята еволюира във виждането за изработване на закон за националната сигурност и обединяване на двете разузнавателни служби в една, може би за да изглежда много по-аргументирана и обществено полезна в очите на обикновения гражданин и на политиците. След публикуването в сайта на Министерския съвет на проекта на Стратегията за национална сигурност (4 юни т.г.) обаче стана ясно, че в него идеята за обединяването не се разглежда, а чл. 148 за разузнавателната общност е доста мъгляв.
На второ място не бива напълно да се изключва намерението на управляващите да тестват обществените, политическите и експертните нагласи в страната, отчитайки недотам сполучливия опит от формирането на ДАНС. Всяка прибързана стъпка за обединяване на НРС и Служба "Военна информация" би имала много по-сериозни негативни последици, тъй като ДАНС по същество е бившата НСС (независимо че включва в състава си още ВКР и финансовото разузнаване), а в случая става въпрос за две абсолютно независими една от друга служби. Освен това, както е добре известно, те имат различно професионално наследство и опит, което също е от значение, когато се обсъжда важната и деликатна тема за разузнаването и неговото бъдеще. В противен случай

България отново ще бъде уникален пример

не само в европейски, но и в световен план чрез формирането само на една разузнавателна служба.
Не може да не отчетем и нарастващото участие на Българската армия в Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, необходимостта от конкретна и изпреварваща информация за защитата на контингента ни и все по-реалната заплаха от ракетно нападение срещу страната ни. Може да се каже, че това са само някои от най-важните фактори, обуславящи необходимостта от съществуването на добро военно разузнаване. Ето защо изказванията на някои политици за обезсмисляне на необходимостта от военно разузнаване звучат не само некомпетентно, но и смешно. Те очевидно са забравили или по-скоро не желаят да отчетат обстоятелството, че още в края на 90-те години, поради липсата на пряка военна заплаха за националната сигурност, усилията на военното ни разузнаване бяха насочени към разкриването и неутрализирането на т.нар. асиметрични заплахи и най-вече международния тероризъм, далеч извън територията на България.
Добре би било правителството на ГЕРБ, преди да пристъпи към конкретни практически действия за обединяването на двете служби, да отчете становището както на експертите, пряко работили или работещи понастоящем в тази област, така и на основните разузнавателни служби в страните от НАТО и ЕС, и на разузнавателните структури на двата съюза. Може за някои да прозвучи странно, но в редица отношения те са много по-добре запознати с реалното състояние и възможностите на службите, отколкото политическите ръководители. За съжаление практическата дейност и възможностите на българските служби са по-високо оценявани във Вашингтон или в европейските столици, отколкото в София. Потвърждение за това са и многобройните публични изявления и положителни оценки за работата на българските служби. Това разминаване в реалното познаване на дейността им е показателно за капацитета на националните потребители на разузнавателна информация и говори за подценяване на ангажиментите на България в разузнаването на Алианса и Евросъюза.
Всъщност най-важният въпрос, на който следва да се отговори, е, защо и кое налага създаването на една-единствена разузнавателна служба в България. Най-често привържениците на тази идея изтъкват като довод, че има

дублиране на информацията

Напълно възможно е на държавните институции понякога да се предоставят информации и анализи по един и същ въпрос, макар и от различни източници. Няма нищо лошо, ако оценките на две или повече служби съвпаднат. Обратното, така управляващите държавата ще имат по-сигурна картина за ситуацията. В други случаи тези оценки може да съдържат нюанси и дори алтернативни изводи и прогнози. Но не е ли по-добре президентът, председателят на Народното събрание, министър-председателят и другите институции в страната да разполагат с повече и разнородна информация, която да им позволи да вземат адекватни решения, с отчитане на различни варианти за развитие на обстановката и на даден проблем? А и кой би могъл отсега да предвиди необходимост от каква информация може да възникне след време и тогава да се окаже, че специалистите по тези въпроси вече не са в разузнаването.
 Друг често използван довод е икономията на средства. Едва ли в крайна сметка очакваната икономия ще се реализира, тъй като всяка реорганизация, особено в тази област, струва скъпо. Всъщност тук възниква и един контравъпрос - каква точно е

цената на националната сигурност

кой е в състояние да я определи и да поеме отговорността за това?
Евентуалното реализиране на идеята за създаване на една-единствена разузнавателна служба без съмнение ще има негативни последици. Преди всичко те ще са от оперативен характер - ще бъдат загубени ценни източници на информация, а специалистите знаят колко усилия са необходими за тяхното изграждане или възстановяване. Във функционален план определено ще възникнат трудности по управлението и осъществяването на разузнавателния цикъл и в крайна сметка ще пострада качеството на предоставяната на държавните институции експертиза. Нека не подценяваме и такава сериозна последица като загубата на специалисти, за чиято подготовка българската държава е изразходвала немалко средства. Тези, които вземат решенията, следва да отчитат също така, че и съюзни държави са ни подпомогнали в тази област. И не на последно място - добре би било да се вземе предвид и неизбежното демотивиране на личния състав на двете служби при очертаващото се неясно бъдеще за професионалното му развитие. Тогава основателно възниква въпросът - защо трябва да се правят кардинални промени точно там, където се работи добре, и в чий интерес е това? Доста спорна и неубедителна е тезата, че това е в интерес на националната сигурност.
Много спорно е и твърдението, че президентът не разполага с необходимия апарат и трудно ръководи НРС. Ако това е истина, тогава възниква въпросът за ефективността на "цивилното разузнаване" през последните 20 години.
По-логично би било вниманието и усилията да бъдат насочени към нещо по-рационално и практично, а именно - по-ефективното използване на националния потенциал в тази област. Например - да се подобри координацията в дейността на различните разузнавателни и специални служби в страната, разпределението и приоритизирането на решаваните от тях задачи. За конкретните нужди на президента, премиера и другите държавни институции да се изготвят и съвместни разузнавателни анализи и оценки и да се предприемат други необходими действия.  С усилията и възможностите, а не с механичното структурно обединяване на българските разузнавателни служби действително би се повишила ефективността в работата им в интерес на обществото и на националната сигурност на България. А и нашият народ неслучайно е казал, че преди да се реже веднъж, трябва да се мери няколко пъти. Защото след това, ако срязаното по погрешка трябва да се закърпи, то вече няма да е същото.