Безвременно погинала младост...

Има хора, чиито живот е свързан със съзнателно, целенасoчено, пълно себеотрицание и готовност за саможертва. Такъв човек е и позабравеният Иван Загубански. Той е роден в Сопот, в многочленното и бедно семейство на Георги Кирков Слепов през 1877 г., годината в която започва Руско-турската освободителна война. Слепов и жена му Ана имали 6 деца - четирима синове и две дъщери. Наред с полската работа върху малкото собствена земя бащата се занимавал и с преносна търговия. Прогимназиалното си образование Иван завършва в родния си град. Поради тежкото материално положение на семейството в началото той, заедно с баща си, работи като наемен работник в Сопот и Карлово, а по-късно е принуден да постъпи в Българската дунавска флотска школа, където едновременно

учи и отбива военната си служба

И точно тук се оформя неговият мироглед.
Съгласно източници военната част, в която служи, има пряко отношение към детронацията на княз Батенберг и към Русенския бунт през 1887 г. Един от съвипускниците на Загубански разказва за "чернокосия и мургав сопотлия, четял малки червени книжки" и за дружбата му със социалисти, с които често се събирали и то по време, когато "у нас не се беше вродила комуната". Иван Загубански се запознава с "Манифеста" и с "Що е социализъм и има ли той почва у нас" на Д. Благоев. Поради недоволство във флота Иван Загубански, заедно със социалиста Никола Василев, достигат с бягство до Одеса. Тук Загубански се свързва с Владимир Кисимов, първия български морски офицер-русофил, бивш командир на кораба "Крум" и участник в Русенския бунт, емигрирал като осъден в Одеса. След като се връща в България, той получава тримесечна присъда, излежава я и отново напуска школата, като се отдава на учителска и агитационна работа в Дуранкулак още през есента на 1895 г. По-късно отваря кафене, което на практика превръща в читалище. Не след дълго по негово предложение се създават читалища и библиотеки към тях и в други села. Загубански става организатор на театрална група, която с успех поставя в района "Иванко","Хъшове", "Ботев преминава Дунава" и др. пиеси. С финансовите средства закупува нови книги. Става активен агитатор и пропагандатор на социалистическата литература.

Разпространява "Работнически вестник"

издаван от БРСДП, списание "Ново време", "Книжки за народа" издавани от Георги Бакалов, "Библиотека по научен соцализъм" и др. С високата си култура и начетеност той спечелва доверието на хората. На седянки, под формата на непринуден разговор, подтиква към желанието за по-добър живот, призовава към борба, агитира родителите да изучат децата си. Цялата тази активна неуморна и целенасочена дейност той извършва, когато БРСДП още не е пристъпила към изграждането на свои кадри в селата и не е изяснила своята линия за съюзника, т.е за отношението на работническата класа към селячеството.
Иван Загубански взема активно участие в подготовката на бунта в Дуранкулак и цялата околност на Балчик на 1 юни 1900 г. След потушаването на бунта той се премества да живее във Варна при своя племенник Георги Вълчев. Работи като железарски работник, работник по параходите и в печатница. Като печатар се свързва с Георги Бакалов, който използва Загубански за пренасяне на нелегална литература в Русия. За период от три месеца като куриер той осъществява пет курса до Одеса, където пренася и предава пратки от по 50-60 килограма чрез куфари с двойни дъна напълнени с хиляди броеве на всички нелегални издания на вестник "Искра" издаван в Мюнхен. Цялата тази опасна дейност той изпълнявал съвсем сам. Достига се до провал. На 1 декември 1901 г. е арестуван на мястото на явката, където съгласно източници в куфарите са намерени 1273 материала: Стотици броеве на "Искра", брошури в защита на руски работници, прокламации и др. При разпитите Загубански се държи достойно и не издава нищо и никого. Без следствие и без процес, той прекарва около

две години из затворите на Одеса и Самара

Затворническият период е свързан с няколко гладни стачки, опити за бягство, напразни писма до прокурора и министъра на правосъдието и чести посещения в карцера.
БРСДП взема активно участие в проведената акция за защита на Иван Загубаски. На 19 септември 1902 г. "Работнически вестник" открива подписка за събиране на помощи за Иван Загубански, която траe до 7 февруари 1903 г. Отзовават се 184 участници, между които са Георги Георгиев, Георги Кирков и Димитър Благоев. В подписката е записано: "На бившия частен учител в село Гийорман, близо до село Шабла, Ивану Загубанову, нашите симпатии, а на безчеловечния руски царизъм нашето презрение". На 20 октомври 1902 г. в Русе е организирано събрание-митинг на работниците социалисти, които гласуват освобождаването на незаконно задържания Иван Загубански. Реагират и в Русия. В началото на 1903 г. е публикуван протестен материал на руските работници в списание "Революционная Русия". В "Искра" са поместени много писма и съобщения в негова защита. В подкрепа на Загубански се обявяват и затворниците в Одеския затвор с обща гладна стачка. Тежките сурови условия в карцера и малтретирането се отразяват на здравето.

Туберкулозата бавно и сигурно го атакува

и отнема жизнените сили.
Заповедта за освобождаването на Иван Загубански е подписана на 9 юни 1903 г., но той е освободен месец по-късно. Пристигнал в България, най-напред го посреща полицията с разпити и арести. Това, наред с разклатеното му здраве, го принуждава да търси подходящо място за работа. След посещение на няколко добруджански села се отправя за София. Там се установява при сестра си, работи в една княжевска железарска работилница. Болестта го атакува силно и го сломява. Връща се в Сопот, където скоро, през 1903 г., е погребан. Личната си библиотека Иван Загубански завещава на близката си другарка от детството Теодора Тетевенска, учителка в съседно село. Между дарените книги, издадени в периода 1891-1900 г., са: "Що е социализъм и има ли той почва у нас?", "Осемнадесети Брумер на Луи Бонапарт", "Нищета на философията" на Маркс, "Животът като движение" на Георги Бакалов, "Карл Маркс - библиография и спомени" от Вилхелм Либкнехт, "Възпитание на характера" от Ал. Мартена, "Лъчите на поезията" - сборник съставен от Г. Бакалов, и др. Всички тези книги добре говорят за неговите идеали, убеждения и мироглед. Георги Бакалов пише за него: "Не познавам по-скромен работник от Загубански и в същото време тъй беззаветно предан на революционния социализъм. Той,

младият, още неживял пролетарий

стана жертва на руския деспотизъм и макар да бе ясно и за него, че животът му е покосен, нито една въздишка за безвременно погинала младост... Той криеше в себе си будния дух на революционер, който съзнателно отиваше към саможертва... Смъртта отнесе онова, което беше тленно у Загубански, но неговата памет не ще се загуби. Той е първата жертва, която българският пролетариат поднесе пред олтара на международния социализъм".
Иван Загубански е послужил като прототип на главния герой във филма "Първият куриер". Ролята във филма е изиграна от Стефан Данаилов.
Името на Иван Загубански ще остане в паметта на поколенията с делата си като един от първите социалисти във флота, пролетарски интернационалист, революционер и куриер на нелегална литература, родолюбец и борец за по-щастлив живот от края на XIX  и началото на  XX век.