2024 - историческата година за БСП

2024 година се оказа преломна за БСП за огромна изненада на всички журналисти, анализатори и телевизионни шамани. Тя се превърна в истински политически коктейл за левицата и съставките в него бяха разнообразни - надежда, отчаяние, гняв, промяна, интриги, съдебни драми и въпроси за неясното бъдеще. Има и такива години. Обикновено точно те остават в учебниците по история.
2024 година започна с неясното усещане за предстоящи избори. Правителството на Николай Денков започна да дава всички признаци на политическа проказа. Сглобката успешно сведе обществения живот в България до ежеседмични скандали, корупционни схеми и битка с паметници. И още от декември 2023 година медиите бяха фиксирани в премиерската ротация през февруари. Само че тя се провали с гръм и трясък и политическият живот в страната тръгна към нови избори.
БСП начело с Корнелия Нинова имаше всички шансове да очаква по-добър резултат на предсрочния вот, насрочен за 9 юни. Партията беше опозиция на Сглобката, а след такова провалено управление, основано на лъжа, левицата имаше надежда най-накрая да излезе от плаващите пясъци на постоянния срив и да възстанови част от своята енергия, както и да влее адреналин на левите избиратели. "Искахме да е по-добре, но се получи както винаги", гласеше един крилат лаф на бившия руски премиер Виктор Черномирдин. БСП се оказа пленник на този афоризъм.

Срив в пропастта

На 1 май Нинова тържествено обяви голямо ляво обединение и го подпечата с тържествено събиране в старата зала на парламента. "Поканили сме над 25 партии в левия спектър, над 20 граждански сдружения и НПО-та, с които сме близки идеологически – да направим дискусия за модерна лява политика и обща алтернатива на статуквото за управление на България", триумфално коментира тя пред медиите. БСП очакваше и по-добър резултат, защото заедно с предсрочния вот се проведоха и изборите за Европейски парламент. Скандалите обаче започнаха още с обявяването на имената на водачите. Недоумение предизвика реденето на водачите - Нинова не прояви никакво въображение - седем души бяха наредени начело на две листи, а част от тях предизвикаха силни брожения със своята номинация. На заседанието на Националния съвет хората от Габрово скочиха срещу спускането на Иван Ченчев като водач. Техните аргументи бяха, че в областта си имат утвърден авторитет като Валери Митов и не разбират действията на ръководството. Притесненията на плевенското БСП за това, че им пращат като политкомисар Георги Свиленски, бяха поуспокоени от неговото уверение, че той ще влезе в НС от София и ще освободи мястото за местен кадър. Най-големият скандал в листите обаче се оказа тайното вкарване на бившия младежки председател на СДС Калоян Методиев на второ място в листата в 25-и МИР в София. Неговата поява там се случи като в истински трилър. До последния момент второто място стоеше празно и никой не знаеше коя ще е митичната "гражданска квота", която ще го попълни. 15 минути преди крайния срок за регистрация на листите членовете на ИБ получават съобщение, че Калоян Методиев ще е този кандидат.
Така БСП отиде на избори със скандални парламентарни листи. Такива неприятни изненади за евровота нямаше. За водач беше определен Кристиан Вигенин, на второ място проф. Румен Гечев, а на трето - евродепутатката Цветелина Пенкова.
Резултатът на вота бе катастрофален. БСП се срина до 151 557 гласа и получи само 19 депутати в Народното събрание. На евровота имаше мини изненада - левицата вкара двама представители в ЕП, но Цветелина Пенкова пререди Румен Гечев с преференции.

Нинова срещу партията си

Корнелия Нинова мълча цели два дни за резултата на партията. Злите езици и до днес твърдят, че първата й реакция е била: "е, не е чак толкова лошо нашето представяне", а вторият й въпрос е бил дали Калоян Методиев влиза като депутат. Гневът на левите избиратели обаче стана нетърпим.
Заради това на 11 юни Нинова даде пресконференция, за да обяви, че подава своята оставка заради "катастрофалния резултат", като си остави вратичка да се кандидатира за лидер отново, въпреки че според наложените от нея промени в устава мандатите на председателя са ограничени до два. Тя насрочи и пленум на Националния съвет на партията за обсъждане на резултатите. Два часа по-късно лично тя разпорежда пленумът да бъде отложен поне с една седмица. Действията й разклатиха устоите на БСП. Членовете на Националния съвет започнаха подписка за извънредно заседание, а към нея се присъединиха всички заместници на Нинова, както и цялото Изпълнително бюро. Това постави бившата председателка в цайтнот. Тя обяви, че няма да участва в заседанията на ръководството на партията, за да не "влияе на решенията", но преди самия пленум внесе писмена оставка на цялото Изпълнително бюро, увенчана с нейния нервен подпис. Пленумът не се съобрази с тези отчаяни маневри и взе няколко важни решения. За и.ф. председател на партията бе посочен Атанас Зафиров, а за председател на парламентарната група - Борислав Гуцанов. НС единодушно реши Калоян Методиев изобщо да не бъде регистриран като член на Парламентарната група на "БСП за България" и така депутатите на левицата от 19 станаха 18. Нинова обаче бе запазила още един коз в своя ръкав - в качеството си на регистриран от съда председател тя отказа да даде пълномощно на Зафиров да представлява партията, анулира всички други пълномощни и от нейно име упълномощи само Иван Ченчев и Георги Свиленски да имат правото да бъдат юридическото лице на БСП.
Тези действия на Нинова вкараха левицата в дълга юридическа сага, която продължи буквално до началото на новата кампания за поредните предсрочни избори. Накратко тя може да бъде обобщена така - на първа инстанция съдът призна Зафиров за представляващ БСП. Последваха серия от обжалвания от приближени на Нинова. Окончателното решение започна да се бави, а междувременно Ченчев и Свиленски се опитаха да подадат документи за регистрацията на БСП в ЦИК с идеята те да посочат и да редят листите. На 9 септември обаче ВКС взе решение, че заличава Нинова като представляващ БСП, и призна Зафиров.
Заради тези опити за саботаж на работата на партията Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев бяха изключени. БСП се яви на новия вот в широко ляво обединение.

Нови пътища

В анализа на катастрофалния резултат на изборите като един от основните изводи за провала бе посочено разпарчетосването на левицата. На 9 юни в интегралната бюлетина имаше 6 различни леви формации и коалиции. Заради това новото ръководство започна разговори за широко ляво обединение. На разговори бяха поканени "Левицата", "Изправи се, БГ", "Движение 21" и всички останали леви формации за общо явяване на следващия вот. Провеждането на празника на Бузлуджа мина изцяло под този знак. Историческият връх за първи път от много време насам събра цялото ръководство на БСП, но там бяха и Румен Петков, Мая Манолова, Георги Първанов, фигури, оставили своята следа в историята на партията. "БСП прекрати войната с миналото", беше изводът на здравомислещите анализатори за това, което се видя на върха.
На 5 септември коалиционният договор за лявото обединение беше подписан. Новото име на коалицията стана "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА". До датата на изборите оставаха 52 дни.
На 27 октомври обединената левица повиши своя резултат с 32 846 гласа и за първи път от 2017 година БСП тръгна нагоре. "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" пак остана пета политическа сила, но този път с 20 депутати.
Точно в тази ситуация обаче левицата показа истинска парламентарна класа, защото новото Народно събрание изпадна в същата криза като предишните. В течение на 11 заседания то не можеше да си избере председател. БСП единствена не мръдна от своя кандидат - доц. Наталия Киселова. Тя е и една от приятните изненади на парламентарните избори с мощната си преференциална подкрепа. Ръководството на партията и на групата трябваше да изтърпи десетки обвинения за продажба на партията, но в крайна сметка принципността надделя. След мъчителна политическа агония в крайна сметка Киселова бе избрана за председател на парламента. БСП показа не само кадрова мъдрост, но и парламентарен кураж, защото успя да спечели подкрепа за своята кандидатка и от ГЕРБ, и от ПП-ДБ.
Изборът на Киселова показа, че левицата не е ходещо политическо зомби, което отказва да приеме своя край. Той на практика демонстрира, че БСП не само не ев изолация, ами се оказва в ситуацията на най-необходимия партньор в един разпарчетосан и разкъсан парламент.
И заради това 2024 година е историческа. БСП показа, че има път към бъдещето. Дали то ще е светло, зависи само от нейните действия, от нейните идеи и от това да продължи по пътя на обединението, вместо да се дави в постоянни интриги. Най-тъмно е преди зазоряване и изминалата година го доказа по безспорен начин. Дали зората за БСП идва, ще видим през следващата.