18 Ноември 2024понеделник23:24 ч.

Кризата на еврото натоварва Източна Европа

/ брой: 154

автор:Дума

visibility 1947

Източна Европа не може да излезе от мизерията, отбеляза вестник "Ди велт", цитиран от "Дойче веле". След финансовата криза страните от региона са застигнати от тази на еврото, като само Полша прави изключение, посочва изданието.
Половин континент потъва в забрава. Ако през изминалите седмици Източна Европа присъстваше във водещите заглавия на пресата, то поводът винаги беше отрицателен, пише "Ди велт" във връзка с острия дефицит, помощите от Международния валутен фонд или политическите трусове.
Докато Азия се изкачва стремглаво нагоре, някогашният успешен регион на Европа тъпче на едно място. Само изборът на нов президент в Полша беше едно от редките положителни събития. С Коморовски като президент участниците на пазара очакват Полша да има по-добър контрол над държавните финанси. Освен това и изгледите за въвеждане на еврото стават още по-добри. Полша е в най-добро финансово положение от всички останали източноевропейски страни, допълва изданието.
Унгарската борса е изгубила 6%, хърватската 9 на сто, а българската 14 процента от стойността си. И това е обяснимо. Кризата на еврото натоварва източноевропейските държави, макар и не в еднаква степен, пише в коментара.
Според икономическия експерт Дейвид Любин от "Сити груп", Лондон, при развиващите се икономики съществува нещо като риск от съседството. Своеобразният ефект на зараза преминава по два канала - единият се дължи на преплитането на финансовите сектори, което е често явление между страни съседки. Той дава пример с гръцките банки, които държат 29-процентов дял в България и 16 процента в Румъния.
В момента, в който финансовите институции в Гърция се окажат в затруднено положение, те се отказват от ангажиментите си в чужбина. А неизплатените кредити водят до фалирането и на български, и румънски фирми, пише "Ди велт" и допълва, че това обаче не е всичко. Икономическата зависимост на целия регион на изток от река Одер е изключително голяма. С изключение на Украйна всички страни от Източна Европа изнасят над 50% от стоките си в ЕС.
Според Любин истинската опасност от т.нар. заразяване идва не толкова от финансовия сектор, колкото от реалната икономика. Така България е засегната от гръцката криза дори двойно повече, защото 12% от износа на страната са предназначени за Гърция.
Финансовата и конюнктурната криза се подсилват една друга и водят икономиката на Черноморския регион до минус. Тази година българската икономика ще отбележи спад от 0,4%според очакванията на експертите. Като положителен фактор те отчитат относително ниското задлъжняване на повечето източноевропейски страни. Тясното икономическо сътрудничество с Германия на някои страни от региона също се оценява като положителен фактор за европейската конюнктура.

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ