Късно ли е за оценки по поведение в училище?

Деси ВЕЛЕВА

Налагането на наказания на провинили се  ученици в училище е поредната област от системата на образованието, обхваната от неясноти, безредие, безпомощност и безизходица. От една страна, ръководствата на училищата често се сблъскват с незаинтересовани родители, които не се тревожат от поведението на децата си. От друга, родители обвиняват директори и учители в грешна преценка и липса на институционална подкрепа. 

Темата за грешките и наказанията излезе на дневен ред след писмо на Регионалното управление по образованието в София до столичните училища с указания при какви условия да налагат санкции на учениците. В него на директорите се напомня, че според закона наказанието идва едва след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. Оказва се, че преди да правят официални забележки за лошо поведение, ръководствата на школата най-напред трябва да окажат подкрепа чрез обсъждане между ученика и класния ръководител на възникналия проблем, да използват посредник при решаване на конфликт, да се прави консултация на детето с психолог. Също така то трябва да се включи в група за повишаване на социалните умения за общуване и решаване на конфликти по ненасилствен начин и прочие стъпки, надлежно регламентирани законодателно, но често безрезултатно реализирани в практиката. "Не трябва да се неглижира възможността, предвидена в закона, родителят на ученика да присъства на изслушването", напомнят още от инспектората. 

За възможните санкции 

които могат да се налагат в училище, е отделен цял раздел в Закона за предучилищното и училищното образование. От него става ясно, че на един ученик могат да бъдат наложени пет степенувани наказания - забележка, преместване в друга паралелка в същото училище, предупреждение за преместване в друго училище, преместване в друго училище, преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение.

Законът предвижда и принудителни мерки, позволени на учителя. Той има правото да изгони ученик от час, когато възпрепятства провеждането на учебния процес. Отстраняване от училище пък е възможно, когато ученикът се яви с облекло или във вид, които са в нарушение на правилника за дейността. Санкциите не могат да траят неограничено във времето, имат срок до края на учебната година. 

Заповедта за наказание обаче може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Точно тук е ключовият момент, който очевидно е проблемен и е наложил реакцията на РУО в София. Оказва се, че много родители успяват да оспорят наказанията, а адвокатски кантори дори са се специализирали и оказват защита по казусите. 

В обществената дискусия се включи и Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа", който изнесе резултати от национално проучване за политиката за обща подкрепа и за ефективността при налагането на санкции.

Изследването е проведено за 10 дни сред 2890 педагогически специалисти и заети в системата. Те масово се обявяват срещу тромавите процедури за наказания и са против възможността санкциите да могат да се обжалват. 

86,7% от запитаните преподаватели смятат, че процедурата за налагане на наказания трябва да бъде олекотена. 

Истинска тревога буди 

фактът, че заради бавната и мудна процедура повечето от заетите в системата изобщо не наказват учениците си. Още по-притеснително е, че над половината учители заявяват, че директорът не разрешава санкции заради делегирания бюджет и риска от отлив на ученици. За тях е по-добре проблемен ученик, който пречи на съучениците си и на учителите, отколкото празни класни стаи. 

Едва всеки трети учител заявява, че не се притеснява да инициира процедура по налагане на санкции на ученик. Според други практиката не се прилага, защото ефектът е нулев. "Това недвусмислено показва, че на практика  инструментът за подкрепа не работи", обобщават синдикалистите. Те представят и някои конкретни, интересни мнения на участниците в изследването: 

"Уведомява се родител и се налага санкция. Защо се правят глупави групи за подкрепа? Това е обречен механизъм или популизъм."

"Заповедите да не могат да се обжалват. Да не се изисква доклад за обща подкрепа."

"Процедурата е достатъчно усложнена, но е и безсмислена, защото последствията не са реални. Ако налагането на санкции води до финансови отговорности за родителите или дори до отнемане на правата върху детето, това би било различно!"

"Смятам, че всеки ученик, който се държи неуважително към съучениците и учителите си, трябва да подлежи на наказание и никой учител не трябва да се притеснява да наложи такова, щом това е необходимо."

"Трябва да се санкционират с тежки наказания още в началния етап всички нарушения на дисциплината."

Позициите на учителите 

говорят едно - на практика никой не наказва учениците, опити се правят само при много сериозни провинения, а в крайна сметка децата започват да се чувстват неуязвими и недосегаеми, което влошава още повече поведението им.

В търканията около практиката по налагане на наказанията важно място заемат родителите. Именно те в повечето случаи влизат в ролята на оспорващи и нападащи, вместо да са с контролираща и превантивна функция. Именно реакцията на родителите най-често е причина ръководствата на школата да не вземат сериозни мерки при неприемливо поведение от ученик. Повечето учители се въздържат от наказания заради неуважително, дори скандално, отношение от родители, заявяват участниците в проучването на "Подкрепа". Затова те са категорични, че е порочна съдебната практика родители да съдят училището заради наложени наказания или ниски оценки.

Мнението на преподавателите дава основание на синдикалистите да искат крайни мерки. Оттам настояват да се въведат финансови санкции за родителите, ако децата им нарушат училищния правилник. Синдикалистите искат и да се сключват договори между родители и образователните институции по отношение на училищния правилник със съответните финансови и административни санкции за родител.

Не за първи път се появява и идеята за оценка "Дисциплина". Този път конкретното предложение е тя да е в четири степени и да се въведе чрез промяна на закона. Друга идея, която вероятно ще предизвика остри реакции, е оценката по дисциплина да влияе на формирането на бала при кандидатстване. 

А как беше преди? 

Някои добре помнят системата за контрол и оценяване на поведението по време на социализма - мъмрене, намаляване на поведението, строг ред и страх. Сериозно следене на дисциплината в клас обаче има в далеч по-ранни времена. В училището в Трявна учителят Петко Р. Славейков използва билети, в които всекидневно отбелязва оценката на успеха и поведението на ученика. Оценките са "добър", "среден", "зле", "по-добре", "по-зле", "най-добре", "най-зле". След Освобождението тази практика става норма, отразена в почти всички правилници на ресорното министерство. Шестстепенна система за оценка е въведена с Правилник за управлението и уредбата на средните учебни заведения в Княжество България в началото на миналия век, показва проучване на оценяването на поведението в българското училище от 1878 до 1944 г. на проф. Виолета Атанасова, преподавател в Шуменския университет. Тя е открила в архивите примери, според които ученичката Р.К. от VIII клас на Девическото педагогическо училище в Шумен през 1924 г. е наказана с намаляване на поведението с една единица "за непристойно държание към един от преподавателите". Други ученички - А.М. и И.Т., са санкционирани "за нахално държание със строго мъмрене от класния наставник, намалява се поведението им на "добро" и се предупреждават, че "ще бъдат изключени при най-малкото провинение". 

Колко назад трябва да се върнем, за да има спокойствие в клас, в коридорите и в училищния двор?

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.