19 Ноември 2024вторник07:17 ч.

Елисавета Карамихайлова - радиевата принцеса на България

На крачка от Нобеловата награда, българската Мария Кюри оставя на държавата подготвени специалисти, ново направление в науката и цялото си имущество

/ брой: 158

автор:Светла Василева

visibility 4723

Елисавета Карамихайлова е сред ония български учени, чиито имена неизменно се споменават с определението "пръв". Тя е първата жена хабилитирано лице в най-старото ни висше училище - Софийския университет, организатор на първия системен курс с практически занятия по атомна физика, основател и пръв ръководител на Катедрата по атомна физика в университета и на Лабораторията по радиоактивност към Физическия институт на Българската академия на науките, първата жена - професор по физика в България и първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия. Тя е и една от 23-те жени - учени в света, изследващи радиоактивността в началото на ХХ век, доктор на Виенския университет (1922 г.), магистър на университета в Кембридж (1938 г.).

        Между Виена и София

Елисавета е родена през 1897 г. във Виена. Баща й, Иван Карамихайлов, възпитаник на Робърт колеж - Цариград, учи медицина и специализира хирургия в австрийската столица. Там се запознава със студентката по пиано и композиция Мери Слейд, англичанка от аристократичен род, с която сключва брак. Завършил обучението си през 1907 г., доктор Карамихайлов пренебрегва възможностите за кариера във Виена и заедно със съпругата и трите си деца (Елисавета, Райна и Иван) се завръща в София. С лични средства и помощ от тъста си купува къщата на ул. "Кракра" 11 (днес там е централният дом на архитекта). Построява втори етаж на сградата, оформя го като клиника, в която работи с малък екип и която се прочува с това, че бедните са лекувани безплатно. Първият етаж от къщата е използван за жилищен от семейството на Карамихайлов. Там твори сестра му - Елена, художник, смятана за първата българска  постимпресионистка. Там, сред музиката на майка си, картините на леля си, многобройните книги на различни езици на баща си, прекарва по-голямата част от живота си Елисавета Карамихайлова.
Завършвайки с отличие Първа Софийска девическа гимназия, през 1917 г. тя се завръща в родния си град като студентка по физика и математика във Философския факултет на Виенския университет. Под ръководството на проф. Карл Пршибрам през 1922 г. защитава докторска дисертация. До 1923 г. работи заедно с него върху радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията в Радиологичния институт към Австрийската академия на науките. Резултатите от техните изследвания върху радиолуминесценцията на минерала кунцит стават база за съвременните методи в дозиметрията. Паралелно с изследователската си дейност Карамихайлова се записва и като извънредна слушателка във Виенската политехника, където посещава курс от лекции по електротехника и радиотехника.



 Сред световния елит изследователи на   
            радиоактивността

В началото на ХХ век научните екипи, изследващи радиоактивността, гравитират около три центъра - Париж, където работи Мария Кюри, Виена - с нейния радиологичен институт, смятан за  "меката" на жените в радиохимията, и Кавендишката лаборатория на университета в Кембридж. Карамихайлова е поканена да се присъедини към учените от Виенския радиологичен институт, чийто усилия са съсредоточени в едно от най-актуалните направления на ядрената физика за онова време - трансмутацията на леки елементи при облъчване с алфалъчи. Това е пионерският етап на съвременното направление "Ядрени реакции". Отначало изследванията са финансирани от донори от Швеция, но когато към тях проявява интерес Рокфелеровата фондация, те се ускоряват и започват да се развиват в широк мащаб. Австрийското правителство разрешава да се открие едно нещатно място за помощник-асистент, на което е назначена Карамихайлова. Трудовете й, писани през този период, са многократно цитирани. През 1931 г. заедно с Мариета Блау публикуват статия, в която съобщават, че полоният, освен алфалъчи, дава слабо по интензитет, но силно проникващо гамалъчение. Това "тайнствено" лъчение всъщност е поток от неизвестни дотогава електронеутрални частици - неутрони, които Дж. Чадуик ще открие по-късно и за които ще му бъде присъдена Нобелова награда (1935 г.).


 През 1933 г. мястото на Карамихайлова в института е съкратено. За да довърши започнатите изследвания, тя приема предложението на своя приятелка да дава уроци на сина й, когото учи на немски. След две години, през 1935 г., българската физичка печели 3-годишна стипендия в Кембридж и заминава за Англия, където участва в научните изследвания на Кавендишката лаборатория, чийто директор е лорд Ръдърфорд. Фактът, че жена  чужденка е приета да работи в най-известната по онова време лаборатория по атомна физика (дала на света 29 Нобелови лауреати!), е висока оценка за качествата на Карамихайлова като изследовател. Докато работи в Англия, тя посещава научни институти в Норвегия, Швеция, Дания, Холандия, Белгия и Франция, установявайки преки контакти с колеги-ядрени физици от тези страни. Изследванията й, правени в Кембридж, навлизат в нова област на ядрената физика - ядрената спектроскопия.

Завръщане в България и изместване на  
             приоритетите

Европа вече допуска жени-физички, да преподават в университетите. Мария Кюри е професор в Сорбоната от 1908 г., Лизе Майтнер - в Берлинския университет от 1926 г., във Виенския университет жените преподавателки са две. Изследванията и научните публикации на Е. Карамихайлова от Виена и Кембридж й отреждат място сред пионерите на ядрената физика в света. Със самочувствието на утвърден учен тя полага неимоверни усилия да повдигне "желязната завеса", спусната на вратата на Софийския университет, затворен за жени-физици, и да получи преподавателско място. През 1927 г. е първата жена, дръзнала да се яви на обявения конкурс за доцент по физика. Рецензентите подготвят доклади само за конкурентите й, оправдавайки се с това, че хабилитационният труд на Карамихайлова е в ръкопис. На последвалото гласуване за редовен доцент е избран Георги Наджаков.
За следващия конкурс за доцент по опитна физика, обявен през декември 1937 г., Елисавета Карамихайлова изпраща документите си от Кембридж, където почти изтича срокът на 3-годишната й специализация в Кавендишката лаборатория. Тя не се поколебава да участва и в трети конкурс за доцент по специална физика с метеорология и геофизика, обявен през декември 1938 г., който печели. С решение на Академичния съвет от 12.12.1939 г. е назначена за редовен доцент по "Опитна атомистика с радиоактивност" в Катедрата по опитна физика и метеорология на Софийския университет.
 В следващите години Елисавета Карамихайлова съсредоточава усилията си в създаване на добре подготвени специалисти в областта на ядрените изследвания. Тя пренася в България традициите на университетите във Виена и Кембридж - да се четат не само основни, но и специални курсове по най-новите научни проблеми. Наред с основния (първи системен у нас) курс по атомна физика чете и специални курсове по спектрален анализ, луминесценция, радиоактивност, космически лъчи и ядрена физика. През 1945 г. се обособява Катедра по атомна физика и Карамихайлова става първият й ръководител. Създава първия студентски кръжок по атомна физика. С много старание организира практическите упражнения. Предоставя научната си апаратура, с която е работила в чужбина - броячи и йонизационни камери.
След 1944 г. изследователката от световна класа, заслужила място сред световния елит, изучавал радиоактивността, попада в списъка на "неблагонадеждните учени" на университета, над нея тегне забрана за научна кореспонденция, командировки и участия в международни форуми. Както мнозина "буржоазни" учени от СУ, и тя се спасява в БАН. Главната и трайна насока в изследователската й работа в България остава проучване на радиоактивността на природни обекти: питейни и минерални води, почви, лечебна кал, скални материали. Тази тематика тя пренася и в БАН, където е назначена (1955 г.) за ръководител на новосъздадената секция "Радиоактивност и ядрена спектроскопия" във Физическия институт. Ръководи секцията до смъртта си. През 1962 г. е избрана за професор към същия институт. Със сътрудниците си разработва нови методи за изследване на естествената и изкуствената радиоактивност на природни обекти от геологичен и биологичен произход. Включва се в задачата за изясняване причините за ендимичния нефрит. Обикаля контролните райони и определя съдържанието на редица естествени радиоактивни елементи в почвите и водоизточниците. Днес, когато чувствителността към темата за опазване на околната среда е особено изострена, трябва да отдадем заслуженото на проф. Карамихайлова - пионер на радиоекологията в България.
 Като повечето физици, които работят в областта на ядрената физика, заболява от рак и умира през 1968 г. Завещава цялото си имущество с бащината си къща на ул. "Кракра" на БАН, а също и тялото си, за да бъдат изследвани ефектите от облъчването върху човешкия организъм. По това време обаче никой у нас не се чувства компетентен да се заеме с подобно проучване.
Приживе Елисавета Карамихайлова така и не получава от властта признанието, което заслужава. Днешните управляващи за съжаление повтарят грешката на предишните. И те не си дават сметка, че генерали могат да се произвеждат всяка година, но учени, при това от световна класа - не.

 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ