Феноменът телевизия, или отвъд светлината на малкия екран

Световен ден на телевизията (World Television Day) се отбелязва на 21 ноември. Празникът, иницииран от Генералната асамблея на ООН през декември 1996 г., всъщност цели да признае нарастващото въздействие, което малкият екран оказва върху вземането на важни решения, привличайки вниманието към различни конфликти, събития и т.н. Мисията на телевизията е доста мащабна. Философията й надхвърля чисто техническите параметри на този феномен. Неслучайно системата за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали е призната за изключително важен инструмент за въздействие върху хората, засягащ ориентирането, насочването и мониторинга на общественото мнение.

Трудно може да си представим живота на съвременния човек без телевизия. Дори новите мобилни устройства и технологии предвиждат сериозни предавания, филми и атрактивни шоу програми да може да се гледат онлайн. В днешно време почти не остана държава, в която да няма национална телевизия и да не се излъчват стотици чуждестранни канали. Нека обаче се опитаме да надникнем отвъд светлината на малкия екран.
В епохата на черно-бялото излъчване водещите използват преди ефир зелено червило. То не само повече изпъква на екрана, преминавайки през червените филтри, но и с него устните изглеждат по-контрастни.
През 30-те години на миналия век първоначално по радиото, а после и по телевизията стават популярни предавания с много епизоди и непретенциозен сюжет. Основните им спонсори са производители на сапун и препарати за почистване, понеже преобладаващата аудитория на тези програми са домакините. Затова сериалите и до ден днешен често биват наричани сапунки.
Първите експериментални програми в руската столица започват да се правят през 1931 г. Обаче телевизори или приемници, както тогава ги наричат, все още не се произвеждат. Но как хората успяват да гледат предаванията?! Списанието "Говорит Москва" с гордост съобщава, че по онова време в града работят повече от 30 ръчно направени телевизора.
Историята на платената телевизионна реклама започва на 1 юли 1941 г. Именно тогава в Америка излъчват 10-секунден клип на фирмата за часовници Bulova Watch Company, която плаща за услугата цели 9 долара, включително и за изработката на видеото. Режисьорът Ридли Скот пък изпълнява поръчка на Apple за компютъра Macintosh и за 900 хил. долара създава 90-секундна тв реклама "1984", която е най-скъпата и най-известната в света.
СNN (Си Ен Ен) е първата програма, която предлага концепцията с 24-часови новинарски емисии. Един от ключовите моменти в историята на телевизията е директното предаване на Войната в Персийския залив, когато за първи път се излъчват на живо бойни действия в ефир. В САЩ шеговито наричат канала Мрежа за пилешки качулки (от англ. - Chicken Hoodie Network). Аудиторията му обаче надхвърля милиард зрители. Компанията е сред първите, преминали към цифровизация, и излъчва на 6 континента и 4 езика - английски, испански, турски и немски.
Във Великобритания пък съществува задължителна лицензионна такса за телевизия, като от 2010-а всяко домакинство на Острова, което прекарва част от времето си пред малкия екран, трябва да плаща 145,50 паунда годишно. Със събраната сума се осигурява функционирането на обществения канал BBC (Би Би Си), който работи без реклама. Всички продавачи на телевизионни приемници трябва да записват адресите на купувачите в специална база данни, която се използва за контрол на некоректните ползватели на услугата.
Въпреки широко разпространеното мнение, най-дълго задържалият се на екрана сериал не е "Санта Барбара". "Пътеводна светлина" влиза в Книгата с рекордите на Гинес като най-продължително излъчваният филм по телевизията. Сериалът тръгва през 1937 г. от радиото, а от 1952 до 2009 г. е гледан от няколко поколения зрители, като общият брой на епизодите е 15 763.
Опра Уинфри е първата жена в света, която натрупва огромно богатство от водене на тв програми и продажба на стоки, свързани с този бизнес. Фирмата й се казва "Harpo" - името й на английски, написано наопаки. Обявена е за най-богатия афроамериканец на ХХ век и единствения в света милиардер от афроамерикански произход.
В Швеция правят специално предаване как жителите на страната да преминат към цветна телевизия. През 1962 г. техническият експерт на медията Киел Стенсон съобщава на зрителите, че благодарение на авангардна технология, разработена от екипа му, могат да превключат приемниците от черно-бялото изображение към формат, позволяващ и в ефира да се забележи красотата на дъгата. Всичко, което трябва да се направи, е върху екраните да се... надянат крепнайлонови чорапи! Специалистът дори демонстрира нагледно в ефир как се случва чудото. Стотици хиляди души от 7-милионното население на  скандинавската държава напразно се опитват да видят желаните цветове през моарето на собствените си чорапогащи, нахлузени на телевизорите. А останалите от сърце се смеят на сполучливата първоаприлска шега, разтърсила страната.
В Япония най-много се гордеят с "Небесното дърво". Най-високата телевизионна кула в света се издига в Токио на 634 метра, а за построяването й са похарчени 812 млн. долара. Освен първоначалното си предназначение, конструкцията също така е и огромен развлекателен и търговски комплекс. В създаването му участват общо 580 хил. души, а на финала на строителството на върха едновременно се намират 1200 човека.
Без каквито и да било болтове и нитове е направена Киевската телекула (1968-1973). Всички нейни части са монтирани с помощта на електрическо заваряване. 24-етажната сграда е част от специален комплекс, издигнат на мястото на разрушено еврейско гробище. Със своите 385 метра (с 60 повече от Айфеловата кула, но пък с три пъти по-малко тегло) съоръжението е най-високото от решетъчните метални конструкции в света. В централната му част има вертикална тръба с 4-метров диаметър, която плавно преминава в част от антената и служи за шахта на два асансьора - единият се издига до 200 метра, а другият - до 329 метра.
Домейнът .tv, в който предпочитат да регистрират сайтовете си повечето телевизионни канали, не е подобен на .com или .org. А принадлежи на тихоокеанска държава, преди 1976 г. позната и като Острови Елис. Правителството на страната с площ 25,6 кв. км, чието население наброява малко повече от 12 хил. души, получава за правото на ползване на този домейн над 2 млн. долара годишно, което е една десета от всичките й приходи.