Фарс, но за кого?

Фарс, фалшификации, пародия, заблуда и какви ли не още определения заляха медиите по света след обявяването на категоричните резултати от президентските избори в Сирия, на които народът отново заложи на Башар Асад. Ако можем да изброим безконечните писания, настървено и безпардонно натрапвани във всички кътчета на планетата по повод на добре обмислената, но калпава в самата си идея офанзива за поредното разрушаване на една суверенна държава, сигурно ще ни трябват дни и седмици, за да си припомним мощта на огромната пропагандна машина на любимия ни иначе Запад.
Резултатите станаха ясни. Ясно стана също, че и от близките до Сирия страни пристигнаха депеши за масово ликуване и висока изборна активност - поне там, където местните власти позволиха вотът да протече. И това, което видяхме, безспорно стана поредното доказателство, че един жестоко изстрадал народ заложи на националните си чест и достойнство и с изключителен героизъм продължи въпреки всичко да воюва с мракобесието.
Обичан или недолюбван, Асад отново оглави държавата. А оценката, получена на изборите, показа, че народът е повярвал на лидера си, показал решителност и твърдост през трите години на свирепо заколение на хилядите невинни хора, на което те бяха подложени от познатите ни от десетилетия врагове на цивилизацията и мира.
Истината все пак излезе наяве, макар че мнозина разбираха или поне усещаха, че нещо не е така, както им го поднасят могъщите "миролюбци", загрижени май единствено за бъдещето и съдбата на собствените си "демокрации". И те - последните, изведнъж се сетиха, че май са заложили на "неправилната карта" и че иде ред някой друг да ги цака със собствените им козове. Каза го по-открито френският президент Оланд, казаха го далеч по-приглушено и лидерите на Г-7. Сетиха се всъщност за вятъра и бурите... Колкото до истината - тя била фарс и пародия.