Промените по света са във всички посоки

Ако човек е изкушен от въпросите за глобалните промени в света през последните години, ако е загърбил позата на щрауса и независимо от житейските несгоди е решил, че геополитиката в крайна сметка чертае и неговото нестабилно всекидневие, той няма начин да не навърже някои икономико-политически процеси. Преди всичко "вятърът на промяната в Европа", призивите за дебати и предложения за сериозни промени в механизмите за функциониране на този уникален световен проект, какъвто е ЕС, както и пренастройването на политическите устои на управляващата вече трети мандат партия в Турция, авангард на модел за държавно устройство в арабския свят, говорят, че светът следи не само президентските избори в САЩ. Текат процеси в световен мащаб, които дори и в стадий на идеи, начални дебати или становища преди избистряне на позиции, могат да създадат или нови проблеми, или да посочат път за изход от натрупано по различни поводи напрежение.
А напрежение има и то преди всичко сред гражданите. И може би защото Европа е обявила своите приоритети най-вече в името на гражданите и правата им, там са и най-големите очаквания и водеща роля. Колкото и претенциозно да звучи.
Изборът на Сергей Станишев за председател на ПЕС даде възможност и у нас да се чуят по-ясно посланията на партиите от социал-демократическото семейство в Европа, които амбициозно и на висок глас поставят въпроса за промяна в политиката на ЕС в посока на социална справедливост, бързо справяне с безработицата, младежката като приоритет, допустимо свиване на "ножицата" между богати/бедни, увеличаване на разходите поради такива цели и т.н. В същото време председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу представи също толкова смели идеи, които, заедно с краткосрочните мерки за излизане от кризата, могат да дадат терен за разговори и дебати за бъдещето на ЕС в посока федерация и повече интеграция. Става въпрос и за преки избори на водещите длъжности. Този стремеж към създаване на икономически съюз, на политически съюз с европейско публично пространство и последващи нови обединителни процеси са в унисон с необходимостта да се подобри цялостното функциониране на ЕС и засилването на ролята му на глобалната сцена.
В тази връзка е и заявеното желание за собствено място като единно цяло за наблюдател в ООН, а блокажът, който Турция често прави на ЕС при обсъждане на важни въпроси в рамките на НАТО, неизбежно поставя необходимостта от изграждане на собствена отбранителна мощ. Това е една от причините, но конфронтацията на Турция с ЕС като блокира участие на представители на съюза на дадени форуми, където има становище, говори и за специфичната роля на Турция в НАТО, амбициите и поставянето на собствените й интереси над всичко. Което между другото е известен турски девиз.
Явно предстоят дебати в ЕС, а в тяхното навечерие изяви има не само Барозу, но и видни политици от новата вълна като Гуидо Вестервеле, Радослав Шикорски, както и външните министри на Австрия, Белгия, Франция, Италия, Дания, Холандия и други. Всички те подчертават, че се търсят пътища, но след като се "привлече вниманието на европейските граждани към ключовите политически въпроси, засягащи общото им бъдеще". Това е Европа!
Нормално е като и ако се върви към интеграция в ЕС и на ниво външна и отбранителна политика, както и обща енергийна система, да се положат усилия за подсилване на Общата политика на сигурност и отбрана и да се "оформят отношенията със стратегическите партньори по-ефективно". По-силна роля на Европарламента, пакт за растеж и стабилност, общността на ценностите с проблемите на медийната среда в дадени европейски страни, източното партньорство и т.н. Това са все теми като начало на диалог за бъдещето на Европа и призив към страните за по-засилено сътрудничество. Защото времената са повече от сложни и процесите в Близкия и Далечния изток, където се извършва сериозна трансформация, налагат въпроси не просто за оцеляване, а за общо проспериращо бъдеще с водещо място в геополитическите процеси.
На този фон призиви за промяна въз основа на фундаменталните човешки права отправи тези дни и Ердоган на конгреса на собствената си партия, където бе избран за председател за последен трети път. Гласът на Турция се чува високо през последните години и не само в региона. Модерно и прогресивно звучат думите на премиера за сътрудничество с опозиция, кюрдски представители, обща борба срещу терора и край на асимилацията на кюрдския народ, без насилие и никога вече военни преврати, послание към арабските страни да следват турския модел на държавно устройство и вяра в собствените сили и бъдеще на партийното устройство чрез въвеждане на мандатност до три пъти. Последното всъщност е желание за плавен преход в ситуация на замяна на старите партийни кадри с ново поколение политици.
С риск да предизвика срив в собствените си партийни редици, Ердоган, който ще се кандидатира за президент при следващите избори през 2014 година и ще извърши промяна на конституцията на Турция в начертана от него посока, майсторски се стреми да осигури успешно бъдеще не само на партията си, но и на страната си в сложната геополитическа ситуация в света. Превърната от парламентарна в президентска република, макар и все още с неизбистрен образ, Турция несъмнено следва пътя на водещи сили в това отношение като САЩ. Самият факт обаче, че покани на конгреса си Мохамед Мурси, новия президент на Египет, на Халед Мешаал, лидер на "Хамас", Барзани, лидер на Иракски Кюрдистан, и др., е сигнал за продължаване на проислямистката насоченост на турската външна политика. А липсата на представители на опозиционните партии в Турция на този конгрес не попречи той да бъде оценен като достойно за други географски ширини шоу. Дори самото облекло на съпругата на Ердоган говори за преднамерено търсене на послание като модерно излъчване, съчетано със съответна забрадка. Все пак жълтият цвят не е съвсем обичаен за традиционното облекло на мюсюлманките, но това бе акцент в дрескода на госпожа Ердоган.
Дългата реч пред близо 10 хиляди слушатели в зала "Анкара" бе изпъстрена с откровения и гордост. От "В Турция има пазар за тероризъм" през "Партията продължава пътя на султан Алпаслан, който е отворил вратите на Анадола за Турция, като е разбил Византия в провинция Муш", та до изреждането на впечатляващите данни за просперитета на страната през последните години като намаляване на дълга към Международния валутен фонд от 23 милиарда през 2002г до 1,3 млрд. през 2011 г., Ердоган чертае стратегически път за страната си и вижда 2023 година като венец на своята забележителна политическа кариера и идеи. Тогава се навършват 100 години от обявяването на Турция за република. Лозунгите, които са от началото на дейността на Ататюрк, обаче стоят и на този конгрес - "Велика нация", "Велика сила", "Всичко за Турция", "Ние всички сме турци"...
Впрочем стъпките на Ататюрк са посочени и сега, но акцентът е върху промени, които трябва да дадат нова енергия на страната и кадрите за реализиране на целите за регионално и още по-голямо влияние.
Тези процеси и дебати в ЕС, където сме членове, както и при големия ни съсед, говорят за необходимост най-малкото на анализ за това къде сме ние, какво постигнахме през последните 10 години, какво да е бъдещето ни през следващите десетилетия и как да го постигнем.
Позоваването на стратегия 2020 е много общо и не дава ясна картина за гражданите, а и в крайна сметка всяка страна разглежда развитието си през собствени очила. Дори и да е член на най-прогресивния съюз в света като Европейския.
Да не споменаваме, че ХVIII конгрес на ККП през ноември ще чертае и бъдещето на Китай, след като отчете изминалия 10-годишен период и се предвижда смяна на водещи политически лидери. Запазвайки социалистическия път за развитие, Пекин търси начин за продължаване на проспериращото си развитие и подлага това на анализ и сериозен дебат, вътрешен, но от значение не само за страната, региона, но и за света. Все пак Китай е онзи нов геополитически играч, с който всички се съобразяват, но след като доказа световна икономическа мощ.
Това е малка част от картината по света. За САЩ - след изборите.
За нас - няма как в периода на всекидневни скандали, ситуация напред-назад, "шамарени" истории и липса на каквато и да било официална идея за кауза, която да е обединителна за хора и власт. Защото "всеки се спасява сам" или "и сам воинът е воин" не е водеща позиция в днешните времена. Изходът от незавидното икономическо положение, ниския стандарт и липсата на доверие в политическата система и партии, няма как да стимулират хората за съвместни усилия за развитие. Пропуски, грешки, недоразумения, престъпления и т.н. си ги знаем. Търсят се идеи и хора да реализират нови идеи.
Изборите следващата година ще решат ли този въпрос, или България ще бъде онази шагренова кожа, която всички конспиративни теории обричат на свиване?