Настъплението на дясната реакция

Протестите в столицата, които продължават вече втори месец, са подложени на теоретически обобщения. Политолозите търсят онова, което отличава протестите през февруари-март т.г. от тези днес. Различия, разбира се, има. Протестите през февруари-март бяха протести на гладните, протестите днес са протести на добре охранените. Освен това недоволството през февруари-март бе спонтанно, докато протестите днес са добре организирани и парично стимулирани. Не всички, разбира се, споделят това разбиране. Твърди се, че докато протестите през февруари-март били битови, тези днес носели нравствен характер - те били израз на волята на гражданското общество да наложи на държавата ни необходимите високи морални ценности. Без да се извинявам, ще кажа, че това е възможно най-несъстоятелното обяснение.
Трудно може да се види морал в поведението на хора, които

хвърлят домати и краставици

срещу легитимно избрания български парламент; които клеймят своите политически опоненти с виковете "червени боклуци"; които са горди с безплатната омраза, която изпитват към нас, инакомислещите. Отсъствието на всякакъв морал издава самото още обстоятелство, че тези хора, протестиращите, се сетиха за "морала" едва след 12 май т.г., когато бяха произведени парламентарните избори. Нима те не знаеха, че тъкмо в годините преди 12 май личният, социалният и политическият морал в нашата държава бе стигнал до възможно най-ниското си равнище. Един министър-председател бе превърнал държавата ни в свое феодално владение, от което черпеше всички възможни блага за себе си и за своите васали. Не си спомням някой от така нареченото гражданско общество да е заявил морален протест срещу това изключително безнравствено поведение. Дори и нашият професионален гладувач запази през тия години напълно смирено спокойствие. Всичко това, простете, не е морал, а перверзия на тема "морал".
Към борбата за моралните ценности, както ги разбират протестиращите, се присъедини и президентът г-н Росен Плевнелиев. Можем да го поздравим за смелостта му да си сложи маската на морална личност. Но едно странно "тефтерче" го нареди между субектите, които сладко битуват в тъмните ъгли на обществото. Не съвсем приятни новини долитат и от някои отвъдни страни, в които офшорките се радват на най-топъл прием. Твърде съмнителен е и политическият морал на г-н Плевнелиев. Съвсем неотдавна президентът си позволи ди излезе извън границите на своите конституционни правомощия, заявявайки, че бил снел доверието си от правителството на г-н Орешарски. Един президент няма право да не знае, че органът, който може да снема доверие от правителството, е единствено и само парламентът. Във всички случаи г-н Плевнелиев, доколкото се смята за президент на всички българи, не бива да взема страна в един преднамерено предизвикан граждански конфликт. Той трябва да съдейства за преодоляване на обществените конфликти, а не да ги задълбочава.
Най-неочаквано в гражданския конфликт се включиха и

посланиците на западни държави

Г-н Матиас Хьопфнер, посланик на Германия, и г-н Филип Отие, посланик на Франция, призоваха властите да се вслушат в гласа на гражданското общество. Те приветстваха и решителността на президента Плевнелиев "да запази неразривната свързаност на България с европейските ценности и правовата държава и да настоява за прозрачност, за морал и етика". Отново и отново се говори за морал и етика. Като остава да изясняваме каква трябва е разликата между морала и етиката, бихме могли да запитаме господа посланиците дали в техните собствени държави "моралът и етиката" са на необходимото високо равнище. Силно се боя, че отговорът не би могъл да бъде положителен.
Нека припомня, че не друг, а президентът на Германия г-н Кристиян Вулф бе принуден да подаде оставка поради тежък корупционен скандал. В корупционен скандал бе замесен и бившият премиер на Бавария Макс Щрайбл. Той бе уличен в подкупи, които е вземал от различни индустриални предприятия по времето, когато е бил министър на финансите. А какво да кажем за "черната каса" на бившия канцлер на Германия Хелмут Кол, използвана, за да финансира дейността на партията му? Притиснат от фактите, той, човекът, който в продължение на 16 г. бе канцлер на Германия, трябваше по живо, по здраво да се прибере при жена си. Голям корупционен скандал бе свързан и с концерна "Флик", давал подкупи на политици от всички представени в Бундестага партии. Нека не премълчаваме имената и на ония високопоставени германски политици, изобличени в плагиатство, т.е. в литературна кражба, поради което трябваше да подадат оставки: Карл-Теодор цу Гутенберг - бивш министър на отбраната, Анете Шаван - бивш министър на образованието, Силвана Кох-Мерин - евродепутат от Партията на свободните демократи.
Не по-щастливо стоят обстоятелствата в родината на неподкупния Робеспиер. Жак Ширак, бивш президент на Франция, бе осъден на две години затвор (условно) заради отклоняване на обществени средства и злоупотреба с общественото доверие. Ален Жупе, министър-председател на Франция от 1995 до 1997 г., бе осъден на 18 месеца затвор за нечисти афери. Кметът на Париж Жан Тибери бе изключен от голистката партия Сбор за републиката заради безкрайните финансови и политически скандали, свързани с неговото управление. Замесени в случаи на корупция са още десетки играчи на френската политическа сцена.
И в останалите европейски държави

корупцията е жизнено явление

Неотдавна корупционен скандал разтърси английското правителство на Гордън Браун, в резултат на което няколко министри напуснаха кабинета. Да не говорим за Италия, в която корупцията се радва на почти официално признание. Нека отскочим и до САЩ, припомняйки, че президентът Рейгън бе сериозно заплашен с импийчмънт заради финансови сделки, свързани с освобождаване на американските заложници в Иран.
Корупцията не е единствената проява на  безнравственост в капиталистическата държава.  Там, където основната ценност са парите, трудно може да се говори за морал - просто защото парите нямат морал. Няма система, която да не е подложена на корупционния натиск на парите с всичкия риск да не издържи на този натиск. Няма и престъпление, което да не може да бъде извършено срещу съответното добро заплащане. Тъжни примери в това отношение предлага собственото ни социално битие. Какви ли не най-тежки престъпления бяха извършени и продължават да се извършват заради пари: убийства, отвличания, банкови обири, изнудвания, търговия с наркотици, проституция - все престъпления, повечето от които бяха непознати до Десети ноември.
Стигаме до най-съществения въпрос: ако борбата на протестиращите не е борба за морал, за какво е? Ще кажа ясно: борба за власт! Тя е опит с "мирни" средства да се извърши държавен преврат. Цялата реакционна десница у нас - от Желю Желев и Филип Димитров, от Иван Костов и Бойко Борисов, при активното съдействие на повечето от медиите и с откритата подкрепа на определени външни сили - се е вдигнала срещу правителството на г-н Орешарски. То трябва да бъде съборено, за да се замени с правителство на крайната десница. Но на втори план ясно се вижда, че острието на тази борба с особено усърдие се насочва специално срещу БСП. Тези хора жадуват за нейния разгром. Но не се и досещат, че БСП, както и другите леви партии (комунистически, социалдемократически, трудови), имат исторически възложена мисия, поради което ще остават недосегаеми за конюнктурните партии и партийки. При всички си грешки - минали, настоящи и бъдещи - БСП ще стои по-високо от буржоазните партии, възникнали сред Десети ноември. Те ще идват и ще си отиват, но БСП ще я има, защото остава висока каузата, върху която тя почива - всечовешката кауза за социална справедливост.


Снимка Мариета ТОМОВА


Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА