БСП предлага бързи мерки за излизане от кризите

БОЙКО КЛЕЧКОВ е роден през 1958 г. в Кюстендил. Завършил е математическа гимназия. Има висше икономическо образование, специалност "Управление на промишлеността". Работил е в МВР от 1981 до 1998 г. В периода 2003-2021 г. е бил управител на клонове в две български банки. Областен лидер на БСП в Кюстендил. На 50-ия конгрес на партията е избран за член на НС на БСП. Два мандата е бил общински съветник в Кюстендил. Депутат от "БСП за България" в 46-ото НС. Женен, с две деца.

– Г-н Клечков, според социолозите БСП е единствената партия от предишния парламент, доверието към която расте. На какво се дължи това?

– Доверието в БСП расте заради последователната политика на партията във всички сфери на обществено-политическия живот. В основата на нашите приоритети са хората, особено слабите, онеправданите, бедните, всички, които не получават адекватни заплати и пенсии, лишените от адекватно здравеопазване и безплатно образование и т.н. В последните три парламента "БСП за България" работи като добре смазана машина, която държи на предизборните си обещания. Имаме разумните решения за важните за обществото проблеми.

През годините единствено БСП бе сериозна опозиция на ГЕРБ в НС. Показахме, че сме последователни и принципни в предлагането на решенията. Не влязохме в комбинация с вредното, мафиотско управление на превзетата държава. В 46-ото НС се видя, че с опонентите можем да водим ползотворен диалог по приоритети и политики и въпреки идеологическите ни различия да правим разумни компромиси в името на държавността. Показахме, че воденето на преговори за формиране на правителство може да става прозрачно за обществото. По време на краткия предишен парламент левицата се държа най-адекватно и получи признание от политическите наблюдатели и от голяма част от обществото. Показахме на т.нар. партии на протеста, че за нас въпросът за властта на всяка цена не съществува, ако нямаме консолидация около важните въпроси за хората.

– 47-ото НС пак се очертава фрагментарно. При какви условия левицата би подкрепила редовно правителство и с какъв мандатоносител?

– Да изчакаме изборите и тогава да правим предвиждания и стратегия за преговори. БСП вече заяви, че няма да участва в преговори с ГЕРБ и ДПС за съставяне на кабинет. Това бе решение и на Националния съвет, когато на ръководството на парламентарната ни група в 46-ото НС бе даден мандат за преговори. Ще търсим пресечни точки с всички други политически субекти, като евентуалното сътрудничество с тях ще е подчинено на основата на важните проблеми пред обществото – последиците от здравната, икономическата, социалната и енергийната криза. Всички те са важни и по тях партията обяви мерки за първите 100 дни. По време на криза обикновено се прилагат леви мерки. Подпомагането на бизнеса и домакинствата е задължително. Затова ще водим преговори с партиите, които ще подкрепят тези и други мерки в интерес на хората. Важното е да се обединим около решаването на болезнените за обществото проблеми.

– Възможно ли е постигането на "десни цели с леви мерки", както се изказа лидер на нова партия?

– Моите колеги вече изразиха мнението, че това е алабалистика. Не е възможно постигането на "десни цели с леви мерки". В сегашната икономическа, здравна и социална криза както целите, така и мерките трябва да са леви. Те са насочени към подпомагане на домакинствата и на малките фирми, за решаване на проблема със социалните неравенства, за растящата бедност и демографската криза.

БСП старателно се готви за 47-ото Народно събрание. Разумните решения, които ще предложи за обсъждане, са поставени за разрешаване както в краткосрочен план, така и в стратегически за по-дълъг период. Партията е готова с краткосрочни леви мерки за първите 100 дни на управлението след изборите, с бърз ефект върху икономиката и жизнения стандарт на хората. Те са разработени и обхващат енергетиката, социалните неравенства, малкия и средния бизнес и най-важното – работещи мерки срещу КОВИД-19. Тези разумни решения ще допринесат за по-бързото излизане от кризите.

– Кои закони трябва да са с предимство в новия парламент?

– Очаквам левицата приоритетно да внесе за гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с цел увеличаване размера на предоставяните обезщетения, помощи и пенсии, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за младежите, промените в Закона за възрастните хора, в Закона за ДДС – за увеличаване на прага за регистрация от 50 000 на 100 000 лв., и законодателни промени, с които болниците вече да не са търговски дружества.

– На какви личности заложи БСП в листата в Кюстендил?

– Убеден съм, че кюстендилската листа на "БСП за България" е много добре балансирана. Разполагаме с двама юристи – Анита Пешева-Пенева и Йордан Тодоров. Анита е от квотата на коалиционния партньор АБВ. Йордан Тодоров е млад човек, доказан юрист, общински съветник в Кюстендил. Освен мен, разполагаме и с още един финансист в листата – Деси Разсолкова, която е лидер на младежката организация на БСП в Кюстендил и зам.-председател на ОбС на БСП. Третият в листата е Сашо Анин – строителен инженер, собственик на строителна фирма, председател на ОбС на БСП в Дупница и общински съветник там. Четвъртата в листата е Йорданка Гацева – доказан общественик, зам.-кмет на община Бобов дол. Друг млад човек в листата е Габриела Златанчева – треньор по тенис на корт, председател на младежите в Дупница и в областта. В листата е и д-р Елена Гюзелева – завеждащ отделение в Общинската болница в Дупница, човек с богат професионален и житейски опит.

– С какво се ангажирате пред избирателите?

– Всеки от нас като народен представител ще търси разумните решения за важните и за областта проблеми. Тук има доста затлачени от години въпроси. Например окаяното състояние на инфраструктурата и ВиК мрежата. Повече от 70 години в този сектор нищо не е пипано. Незабавно и веднага в бюджета за 2022 г. трябва да бъдат предвидени средства за изграждането на нов водопровод от с. Самораново до Бобов дол. Съоръжението ще струва около 30 млн. лв. и от него ще се възползва и Дупница. В момента Бобов дол се водоснабдява през яз. "Дяково" чрез електрически помпи и това прави водата за бита доста скъпа. През последните седмици цената на електроенергията се вдигна. ВиК "Кюстендилска вода" само за последния месец е вдигнала разходите за електроенергия от 100 хил. на 280 хил. лв. Водата за питейни нужди върви по открит канал – проблем, който бързо трябва да се реши, за да се избегнат екологичните, здравните и финансовите последици.

Важно за региона е и довършването на яз. "Кюстендил" и възстановяването на инфраструктурата на "Напоителни системи". Преди десетина години цялата мрежа на "Напоителни системи" бе нарязана на скрап. Новият язовир е необходим не само за земеделски нужди, но и за питейни. През лятото някои от кварталите на града имат остра нужда от редовно водоснабдяване. Язовирът е започнат през 1978 г., през 2014 г. работата е прекратена, след като 55% от дейностите са извършени. Допреди няколко години всяка партия го слагаше в приоритетите за Кюстендил. Като че ли обаче само предизборно го поставяме като необходимост и явно не ни стигат силите, за да си пробие проблемът път в МРРБ и да се намерят пари за довършването му. Очаквам депутатите от всички политически сили в новия парламент, представляващи Кюстендилска област, да бъдем единни, за да помогнем за решаването на този важен инфраструктурен проект.

Ще работим и за осигуряването на средства за изграждането на спешен медицински център в Бобов дол. Там общината е отредила терен и има изготвен проект, който МЗ е трябвало да реализира по ОП "Региони в растеж 2014-2020 г.". Ако по тази програма вече е невъзможно да се финансира проектът, спешно трябва да се търси друг вариант. Коронакризата постави на огромно изпитание здравната система в Кюстендилска област – не достигат лекари, медицински сестри и обслужващ персонал. Иска ми се всички народни представители от областта да се обединим за възстановяването на Полувисшия институт за медицински сестри в Дупница. Пандемията доказа, че тези кадри са крайно необходими, а в Дупница има всички условия за възстановяване на работата му.

Кюстендил е и културен център. На територията на областта е творил големият художник Владимир Димитров – Майстора. Галерията в Кюстендил, която носи името му, не е довършена и се използва едва на една трета. Този храм на големите кюстендилски художници трябва да се довърши и първоначалният замисъл да се осъществи.