Атрибутите на зимата, или сняг и студ отвъд обичайното

В разгара сме на един от най-студените сезони на годината (за нашите ширини). Зима е! Всъщност това са само няколко месеца, когато снегът неизменно е част от изненадите (за властта), красотата (за естетите) и радостта (за децата и оптимистите). А лежерно падащите от небето снежинки често са вдъхновение за поети и художници. Но дори за тези обикновени на пръв поглед явления има доста интересни факти.

Ескимосите използват цели 24 думи, за да опишат снега и всички негови състояния. А коренното население на северната част на Скандинавския полуостров - саамите, дори са измислили 41 варианта, с които да разкажат за валежите под формата на множество ледени кристали и образуваните натрупвания от снежинки по земната повърхност. Любопитното е, че когато я докосват, те "пеят", тоест издават звуци, които човешкото ухо не може да улови. Учените обаче твърдят, че рибите реагират крайно негативно на "песента" на снежинките.
Тези ледени кристали са толкова уникални, че по света няма дори два абсолютно еднакви което е доказано с многогодишни изследвания. Така че всички снежинки са неповторими и са създадени от природата в един единствен екземпляр. Интересно е също, че се образуват от парата, прескачайки стадия на дъжд.
Смята се, че първите снежни човеци се правят не за забавление, а да се омилостиви зимата. Подобни скулптури водят началото си още от Средновековието, което се потвърждава от различни изображения в европейски музеи, галерии и библиотеки. Най-ранните сведения за наличието на снежен човек са открити в една от библиотеките на холандския град Хага в творбата Book of Hours, която датира от 1380 г.
Рекордът за най-голяма скулптура от замръзнала вода е поставен в Бетел, щата Мейн. Творбата се издига на височина от 37,21 метра и е кръстена на представляващата щата сенатор Олимпия Сноу. Предишното постижение за най-висок снежен човек е регистрирано в същия град през февруари 1999 г. Скулптурата, известна с името "Ангус, Кралят на планината", се извисява на 34,6 метра и има тегло от над 4 хил. тона. Авторите на това произведение демонстрират и чувство за хумор, като правят усмивката на гигантския снежен човек от шест автомобилни гуми, а трите копчета представляват гуми от трактор.
Малцина са наясно, че температурата на леда може да е различна. Най-студеният от минус 60 градуса е в Антарктика. В Гренландия пък той е близо минус 28 градуса. А най-топлият лед от около 0 градуса се намира на върха на Алпите и Скандинавските планини.
На подобни места обаче хората трябва да се пазят от лавини. Скоростта им достига 80-110 км/ч - примерно със същата бързина се движат и повечето влакове. Големите лавини пък може да изпреварят и състезателна кола от Формула 1, тъй като скоростта им е 360 км/ч.
Въпреки че за някои снегът е нещо обичайно, над половината от населението на Земята никога през живота си не е виждала това природно явление. А на Далечния Север той е толкова твърд, че кънти като желязо, когато нещо се удари в бялата повърхност. Снегът може да се яде, но от малки всички знаем, че не бива. А и за процеса на опитването му се изразходва повече енергия, отколкото може да се получи от съдържанието му.
Частиците лед, от които е съставен снегът, всъщност са безцветни. Светлината, отразена от фасетираната повърхност на снежинките, създава белия му цвят. Дълбокият сняг често може да изглежда син. Във високите алпийски райони, арктическите региони и крайбрежните полярни територии пък живеят микроорганизми, които имат червен пигмент. Именно заради този феномен снегът изглежда розов. На Коледа през 1969 г. в Швеция от небето падали черни снежинки сняг. Причината за това явление е нарушена екология. Местното население на Калифорния през 1955 г. е имало уникалната възможност да наблюдава зелен снегопад, отличаващ се с фосфоресциращ нюанс. Хората, рискували да го опитат, след известно време умират, а тези, които го пипали, имали силен сърбеж и обриви.
Световен рекорд за най-голям валеж през зимата в рамките на едно денонощие държи Джорджтаун, щата Колорадо, където на 4 декември 1913 г. се натрупва 157-сантиметрова "бяла покривка". В Канада пък през 1932 г. цели 9 дни от небето се сипят снежинки. В резултат на най-продължителния в съвременната история на човечеството снеговалеж почти всички едноетажни къщи са затрупани до самия покрив.
Американският град Сиракюз, щата Ню Йорк, се смята за един от най-снежните в страната. В опит да контролира стихията, през 1992 г. кметството приема постановление, според което снегът преди Бъдни вечер е незаконен! Сякаш за да докаже, че е отвъд хорските желания и няма намерение да се съобразява с човешката глупост, само два дни по-късно в местността отново вали сняг. Скиорите пък имат собствена терминология, за да опишат различните му разновидности: "пиф-паф", "пюре", "шампанско", "карфиол", "лепкав", "прах", "пудра" и т.н.
Снегът отразява до 90% слънчевите лъчи, отправяйки ги отново в космоса. Заради това Земята не се стопля. Преди време хората са смятали, че снегът се състои от замразени капчици вода. Мислели са, че пада от същите облаци, от които вали и дъждът.
Всъщност, снежинките не се раждат от водни капки, от които може да се образуват само бучки лед и градушка. Понякога те падат през лятото заедно с дъжда или по време на гръмотевична буря. Но една водна капчица никога няма да се превърне в снежинка. Всичко е съвсем различно. Водните пари се издигат високо над земята, където е много студено. Там мигновено образуват мънички ледени кристалчета. Това все още не са снежинките. Политайки надолу, шестоъгълното кристалче расте и накрая се оформя в красива малка ледена звездичка. Снежинките много бавно (със скорост 0,9 км/ч) се спускат, събират се, слепват се и се приземяват. Съставени са от 95% въздух, с което се обяснява тяхната крехка структура.
Една снежинка тежи около милиграм, но може да достигне и 2-3 мг. Най-голямата е регистрирана на 28 януари 1887 г. във Форт Кео, САЩ. Нейният диаметър бил около 38 сантиметра. Формата на снежинките зависи от съотношението на топлина и влага. Еднаквите кристали приемат различна форма, но в същото време запазват симетрията.
Астрономическата зима на планетата ни продължава от момента на зимното слънцестоене до пролетното равноденствие. Тоест в Северното полукълбо на Земята - от 22 декември до 21 март, а в Южното - от 22 юни до 21 септември.