Загубите по друма

Поезията на Магдалена Шумарова е своеобразно съчетание между изповедност и емоционално заклинателни нюанси. В нея се долавя горещият дъх на юга, тъга по родния дом, детството, близки хора. Долавя се и непомръкваща обич към природния свят, който е станал част от нея самата.

И в новата си стихосбирка "Есенни прелюдии" тя не изменя на основната, водещата, идейно-художествена линия в поетичните си откровения досега, незарастващите белези от умъчненото детство и младост, лъкатушещият й житейски и творчески път, светлината, която търси по стръмнините му. Светлината, която ще я отведе до изпълнените с вяра и надежда творчески търсения, до вътрешна равносметка на постигнато и пропиляно.

Съдържанието на "Есенни прелюдии" е разположено в два цикъла: "(Молитви) до поискване" и "(Оброци) без давност". "Молитвите" изразяват силните й вълнения при "завръщането" към миналото, към началото, към времето на болезнени преживявания, през дните на съзряване, свързани с носещите й утеха и очаквания изгреви и залези на родната планина, катранения дъх на жените, героичните видения, с които я облъчва планината, напева на народните песни, реката, която все така тече и не изтича.

Емоционално сгъстеният рисунък в повечето от стихотворенията, включени в цикъла "Молитви...",  са завладяващи лирични откровения, примерно: "Моята остаряла къща", "Троскот", "Горчивото", "Кръговрат", "Загубите по друма" и още няколко. Те са моментни емоционални настроения, и са сърдечно-изповедни, драматични като споделяне, нагарчащи размисли за конфликтите и препятствията по пътя й на изграждането й като човек и творец. 

"Оброците..." са по-осезаеми като самобитност. В лиричната изповед на поетесата тук се долавя задушевната напевност на народната песен, сгъстената им драматичност, импресионистичното им звучене, от което идва и пластичността на думите, въздействието на образите и метафорите. Също и магичните звуци и знаци на природата. В творбите от цикъла "Оброци..." се усеща мека печал от настъпващата есен, есенното настроение не е само "прелюдия", а се превръща в плътна лирическа тъга по отдалечаващата се любов, оживяващите битки по житейските друмища.

Подобни песенни късове са и "Обричане", "Разпети петък", "Живовлек", "Беласица", "Мелнишки припеви", "Сълза от бели божури", "Първа есенна прелюдия" и още няколко.

Стиховете на Магдалена Шумарова в новата й стихосбирка "Есенни прелюдии" излъчват различни по градус емоционални състояния, но всъщност са изградени в единна вътрешна организация, подчинена на сливането на човешките преживявания със състоянията на природата, която е неделима част от поетиката на Магдалена Шумарова. Тя е въздействаща, тъй като е лишена от умозрителност, а е изпълнена с вътрешна страст, която направлява поетичните изригвания и ги превръща в символи на обичта към света и човека в него. В нейния свят изпълнен с вътрешните конфликти, е отделено и място на вярата и вътрешната хармония, които й дават сили да живее и твори.