Опитомено общество

Повече от 20 години никой не ни го "спуска отгоре", но дойде време това правителство да "оправи" и него. За гражданското общество иде реч. Онова, за което мненията се люшкат - има го, няма го, пасивно е, употребено е... След като оряза парите на неправителствения сектор, кабинетът се сети за 34-те хиляди фондации и сдружения, чиято "енергия" може да употреби.
Невъзможно е да има нормално гражданско общество в държава от унижавани всеки ден от гледката в хладилника си хора. Има нещо дълбоко сбъркано обаче в публикувания за обществено обсъждане проект на Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в България за периода 2012-2015 г. Тя предвижда към премиера да се създаде поредният съвет, този път за развитие на гражданското общество(!). Независимо от дипломатичния изказ, че НПО-тата са партньор на властта, все пак основната им мисия е да са коректив на управлението, опонент, различното  мнение, което властимащите трябва да чуват и да вземат под внимание. Затова тревогата, че гражданските организации в момента нямат "отговорник" и поради това думата им не се чува, е фалшиво обяснение на опита да се насочи и постави в рамки обществената енергия в полза на властта. Гражданското общество не се нуждае от отговорник, а от носители.
Би било положителен факт държавата да подкрепи гражданския сектор като част от общодемократичния процес. Само че каква подкрепа е да "възседнеш" гражданските изяви? Практиката у нас е твърде богата, за да я пренебрегваме. Политизирането на граждански протести, съществуването на привидни неправителствени организации, които лобистки отстояват частни, корпоративни или властнически интереси, са само бегъл пример за счупената фасада на родния граждански сектор. Той не се спаси от политически ГМО-та, както и от парадокси. Като този в екоорганизации, които по презумпция са сред флагманите на гражданското общество, да "работят" хора на заплата от... Европейската комисия. Най-големите замърсители на околната среда обикновено внасят доста пари в държавната хазна, защото реализират огромни печалби за сметка на природата и здравето ни. Правителствата плащат членски внос в ЕС, който от своя страна финансира екологични организации, които се борят срещу тези, които на практика ги издържат. И така чистите "изразители на гражданското общество" се оказват всъщност доста омърсени.
Дали с представената стратегия кабинетът се опитва да опитоми дивото, още е твърде рано да се каже. Но при активното безучастие на отделната личност, вторачила се егоистично в своята борба за оцеляване, крачката от подкрепата до опекунството, от подпомагането до натиска и корупцията, от партньорството до лобизма е символично малка.
Не е ясно дали ще се реализират намеренията да се създаде фонд за подпомагане на гражданския сектор у нас. Нереалистично звучат и идеите за въвеждане на критерии за финансиране на организации - степен на активност, значимост на проекта или мобилизация на ресурс, може би? Как ще се подберат най-добрите сред десетките хиляди - може би по идейна близост или по икономическа привлекателност? Друг е въпросът кои са тези 34 000 НПО-та, колко реално са на брой хората в тях и дали предвижданите пари от държавата за гражданския сектор няма да се окажат добър доход за отбрана група, които търсят начин с малко усилие да си докарат прилична издръжка.
Гражданското общество не може и не трябва да бъде управлявано, направлявано или насочвано. Иначе престава да бъде гражданско. То просто трябва да бъде питано, чуто и разбрано. Да бъде част от диалога, ако изобщо днешната власт иска такъв - а не опитомено общество.