Началото на края

Електоралната подкрепа към ГЕРБ продължава да ерозира. Мнозина ще разчетат това като основно послание и анализ на представените вчера резултати от социологическо проучване на "Алфа Рисърч". Прочитът на процентите показва и друго: подкрепата за ГЕРБ все по-малко зависи от доверието към Бойко Борисов. Казано по-простичко и ясно, ако ГЕРБ беше Борисов и Борисов помпаше ГЕРБ, вече не е така.
Тенденцията знакът за равенство да се превърне в знак за неравенство не е от вчера. Тя се забеляза още в нервността и притеснението около номинирането на Росен Плевнелиев за президент. Борисов до последно се колебаеше - да участва или да заложи на отражението от собствения си рейтинг. Вотът беше на кантар. След президентските избори и социолози, и политолози, и наблюдатели намекнаха: ако Плевнелиев не се еманципира скоростно и не излезе от ролята на Борисов придатък, ще остане в историята като най-безличния български президент. Засега постът в историята му е запазен.
Нагласите на хората, изразени в отговорите на уж обичайните въпроси, показват, че потенциалният вот за управляващата партия се приближава по-скоро до процентите за кабинета, отколкото до тези за Борисов. Разликата не е никак малка - близо 14 пункта. А бяха времена, в които и ГЕРБ, и Борисов цепеха висините. Ерозията в подкрепата, продиктувана от разочарованието от неизпълнените обещания и невъзможността да се управлява държавнически, се потвърждава и от факта, че почти три години след сформирането на настоящото правителство хората са затруднени да посочат категорично някакъв положителен аспект в неговата работа. Не е малък и делът на тези, които нямат мнение - т.е. не виждат нещо, за което да се хванат, за да се присъединят към заслепените овации.
"Чарът" и "обаянието" на Борисов, които трупаха проценти върху безликата и крайно неориентирана маса на ГЕРБ, не издържаха на критиките и дефицита на доверие към държавните институции. Тези институции, които управляващата партия напълни със свои, но случайни хора, незаинтересовани от държавното управление, неангажирани с дневния ред на обществото и безразлични към съдбата на онези, които ги преведоха под Триумфалната арка. Бързо даденият кредит на доверие бързо се стопи. Едва ли са успокоителни оптимистичните заключения на НЦИОМ отпреди дни, че ГЕРБ не се нуждаят от помощ и че година преди парламентарните избори управляващата партия е безспорен лидер в политическото пространство. Повишава се доверието към работата на правителството, оптимистично, в противовес на вчерашните данни, констатира преди седмица социологическата агенция на парламента. Е, трябва да има и оптимистични нотки за избирателите, но самият премиер другояче мисли, след като очаква някой и да го напсува на магистралата...
Твърде рано е да се каже дали пропадащата тенденция по отношение на ГЕРБ ще доведе до срив на управляващата партия на изборите идната година. Дупката е изкопана, а пропадането в нея се очертава болезнено. Началото на края комай се вижда, а опитите за спасяване на давещите се няма да са по силите на една личност, била тя и с харизмата на премиера. Все пак социолозите чертаят привидна картина. Извън София и заплатите са по-ниски, и работа няма, и добра дума за управниците все по-рядко се чува.
Не може да се отрече едно. Не само частичният местен вот в страната, но и социолозите потвърждават, че българите започват да разсъждават и да гласуват рационално, а не емоционално.