Кога ще ни стигнат европейците

"Ей, няма управия в таз държава!" Изречение като това може да се чуе по различен повод днес в България. Двадесет години ние, българите, все се оплакваме: едно ни стиска, друго ни убива, трето ни пречи, четвърто не ни е наред... И тъй всеки ден. Приеха ни в ЕС и тръшкането ни стана дваж по-голямо. Кога ще ги стигнем европейците? Кога и нашата държава ще стане нормална? Кога и ние като жителите на Брюксел, Виена, Рим и Париж ще се почувстваме "бели хора"? Кога ще настигнем поне словенците, хърватите и сърбите? През последните месеци се размечтахме и за криза като тази в Гърция, че белким нещата потръгнат. Тръшкане, та тръшкане. И защо?
Ние сме добре. Толкова добре, че всички вкупом трябва да ни завидят. "Нашите инфраструктурни проекти са за пример в Европа... Градим не само магистрали, но и образователна инфраструктура..." Думите са на премиера. Каза ги зад граница. Тук явно не посмя, защото нe е сигурно как ще реагират хората, които са наясно и с "достойнствата" на "Тракия", и с цепнатините на "Люлин", и с публичността и с честността на процедурите за европроектите, и с хала на образованието. Как ли ще хванат дикиш Бойковите думи сред съкратените учители и учени, сред предстоящите за уволнение железничари, сред бездействащите строители и тъкачки, сред нескончаемо протестиращите животновъди, сред неполучавалите с месеци заплати миньори, сред оставащите без поминък тютюнопроизводители, сред пенсионерите, болните, майките с деца и социално слабите?
Ние сме добре. Толкова добре, че отдавна даваме съвети. Правете като нас, правете като Дянков и няма да имате проблеми, мъдро посъветва вчера Бащицата чешкия си колега. И не само него. Европейските държави, които имат по-висок бюджетен дефицит от 3%, да направят пенсиите колкото в България и до година-две ще решат проблема, предложи Борисов на страните, които решават в Люксембург финансови въпроси във връзка с проблемите в еврозоната. И не закъсня да разпореди, че прозренията Дянкови трябва да залегнат в европейската конституция и всички държави да променят своите конституции така, че да са в синхрон с общовалидното (Дянково) правило.
Недоумявам защо се тръшкаме! Други трябва да се тръшкат. Другите имат проблем, ние имаме рецепти, които филантропски предоставяме. Искате ли да сте добре вие в Европа, намалете си пенсиите, господа! Искате ли да преминете от другата страна на кризата, замразете и свийте заплатите си 20 пъти, моля! Желаете ли да не сте "на червено", спрете парите за социални дейности, проблемът по естествен начин ще намери решение! Целта ви е да излезете сухи от блатото? Тогава не се колебайте: кълцайте, режете, свивайте, стискайте, съкращавайте, ликвидирайте, разпродавайте, смазвайте, мачкайте, нагъвайте, натъпквайте, замразявайте, убивайте... И всичко ще е наред. Като у нас. Както прави Дянков.
"Правим икономии, защото такива като тебе всеки ден искат пари", рече Борисов на емигрант от родопското с. Загражден, осмелил се да поиска пари за път до родното си село. Нали за асфалт може? "Никаква любов, само пари", отсече премиерът.
Така е у нас, скъпи европейци. Ако ви стиска, направете го. И се тръшкайте вие. Ние вече няма за какво. Кога ще ни стигнете, а?