От редактора
Жалък цирк на жалки вандали и бюрократи
/ брой: 74
Повече от 20 години се разиграва циркът около паметника "1300 години България" пред НДК. Отначало той бе взет "на мушка" от развилнелите се "демократични" хунвейбини, които го обявиха за част от "тоталитарното наследство". Те бяха подстрекавани и насъсквани от злобните писания на покойната "Демокрация" и разюзданите анатеми на "Век '21"; от "демократично" пребоядисалите се журналисти в Националното радио и БНТ, от новите идеолози на класовата омраза и ненавист, самозвани рушители на тъй наречените "комунистически символи". Тяхната разрушителна вакханалия бе продължена от лумпените и "демократичните" ни управници. Така лека-полека "комунистическият" паметник бе разфасован и унищожен, превърнат в жалка развалина и свърталище на безделници и наркомани, в символ на разрухата. Нищо, че паметникът олицетворява хилядолетната история на българската държава; нищо, че той е сътворен от един от най-талантливите български художници - скулптора Валентин Старчев, който има заслужено признание у нас и в чужбина, включително на Запад. Нищо, че в негова подкрепа са СБХ и САБ, авторитетни български специалисти.
Тази жалка политическа хистерия около паметника продължава да се разиграва и до ден-днешен. Понеже болшинството от общинските чиновници начело със зам.-кмета Тодор Чобанов и главния архитект Петър Диков, са за събарянето на паметника, не спират циркаджийските номера и изпълнения около монумента. Преди време чрез една режисирана интернет-анкета бе организирано "обществено допитване" за съдбата на паметника, чийто отговор (съвсем естествено) бе за... неговото събаряне. Оня ден лобито на "демократичните" рушители в Столичния общински съвет потвърди намерението на политическите бюрократи. Нещо повече от думите на зам.-шефа на СОС Вили Лилков се разбира, че мястото на паметника е "едно от най-скъпите пространства на София". Значи "аргументите" за неговото събаряне са не само политически...
СБХ и САБ вече са си казали думата "за" паметника. Сега следва да се произнесе Министерството на културата. Не е ли крайно време да се сложи точка на този жалък цирк, разиграван от политически вандали и "демократични" бюрократи?