Сбогом, губернаторе!

Край, свърши се. Губернаторът си тръгва. Указът на българския президент за награждаване на отиващия си посланик на САЩ Джеймс Уорлик с най-висшето отличие на България - орден "Стара планина" първа степен, прозвуча като финалната трела на един мегаспектакъл, след който зрителите замръзват като онемели. Особено, ако са дочули и мотивацията, в която се промъква и взаимстваната отнякъде фраза "за изключително големи заслуги"...
Шоуто свърши. Едва тепърва, покрусени ще осъзнаем, че губим - май завинаги, един голям актьор, странно обаче защо, отзован предсрочно точно преди кулминацията на спектакъла...
Нека не гадаем как, защо, и заради кого трябва да изживеем такава тежка покруса. Едва ли е заради отклоняване от предначертания сценарий. Та нима не забелязахме, че Негово превъзходителство бе ненадминат в това симпатично шоу, в което песничката за АЕЦ "Белене" дълго звънтя в медийния ефир, поне докато прозвучаха бравурните, но приглушени акорди за шистовия газ. Чувахме и четяхме за подвизи на култуния небосклон, например солови изпълнения в кароки-барове, ненадминати общения и много усмивки с нимфи-чалгаджийки, героично участие в национални (наши де) култови сериали и т.н...
Като стана дума за героизъм, как да забравим идеята, претворена с патетизъм, за увековечаване паметта на "героично" загиналите в небето на България в името на демокрацията и мира американски пилоти, бомбардирали народа ни. Или пък подобаващото и странно привързващо се към този патетизъм веселбарски миловидно присъствие на поредния гей парад...
Сбогом Ваше превъзходителство. Пожелайте ни на изпроводяк поне "Бог да пази България". А ние ще чакаме новото като нюанси шоу на поредния губернатор.