Диалог с живота и света

Николай Петев обича литературата - българската, световната. За разлика от някои "професионални" изследователи, които не обичат да четат. Нямам представа дали в началото на своя творчески път е мечтал да напише и издаде книга, както се стреми всеки млад автор - но и първата му книга, и всичките му досега са един постоянен диалог със света и живота, а доминиращата тема на отделните есета, статии и публицистика е оптимистичната му вяра - в творчеството и в твореца: поет или писател, литератор.
На тази вяра е посветена и всеотдайната му кариера - след толкова години и най-големите му критици ще признаят, че Кабинет на младия писател имаше само по време на неговото председателстване. Че младото тогава поколение български автори получи достъп и признание за успехите си на български и международни форуми (литературни срещи, "десанти", международни конференции на писатели и др.) по времето, когато Петев продължи да открадва и някой миг за своето творчество.
Наскоро след като издаде първата си книга "Тук, във времето" в издателство "Народна младеж" (1984), Николай Петев стана главен редактор на едно списание с традиции, в което бяха работили преди него изтъкнати български творци - "Родна реч", списанието, от което тръгваше новата българска литература. За Петев това беше само началото - той издигна това "средношколско" издание до ранга на равнопоставено литературно списание. Предполагам, че му е било тъжно, че го остави, след като постигна толкова много с него. Но и следващата цел си заслужаваше, защото отново трябваше да постигне нещо най-важно в живота си - да поеме издателство с големи традиции в издаването на българска и преводна литература, с редактори едни от най-изтъкнатите български писатели, критици и литератори и преводачи, като издателство "Народна младеж". Не могат да се изброят дори само новите идеи, но една специално заслужава внимание. Той обърна внимание на издателската политика, като се зае да представи по-възрастното поколение от писатели, дебютирали с библиотека "Смяна".
Съвременниците знаят, че неговата кариера - не творческата, а професионалната, не се тълкуваше еднозначно. Имало е и малко нещо от "великата" българска завист, и скептична ирония. Но след толкова години никой не може да отрече, че и в онези години той си проправяше път със своите качества. Хората, които тогава не го долюбваха, днес имат друго мнение за него. И да е имал врагове тогава за него е било дребнавост да воюва с тях. Той ги побеждаваше с великодушието и широтата си, с отсъствието на дребнава отмъстителност.
Но ако той все пак имаше врагове, не ставаше дума за някакви лични свади, а за принципно противостоене срещу бездарието и неграмотността, мракобесието и безотговорността, несправедливостта и партизанщината...
Списъкът е дълъг и незавършен. Всъщност това е списък на някои от темите на книгите му "Поезия и позиция" (1986), "Фарът и неговият пазач" (1989), "Зад завесата на политическия театър" (1997), "Фарът, пазачът и вятърът" (2006), "Не ме ли помниш..." (2011). 
В голяма степен се опитвам да отгранича темите върху основата на самите текстове, което е сложно за автор, при когото думата за "литература" е "позиция". Неговото верую е българската книга, българската литература, българският писател, на чиято мисия се е посветил изцяло.
Станал бил юбиляр. В древна Гърция на юбилярите са им опрощавали всичко, дългове и задължения от всякакъв вид. Започвали са на чисто нов живот. Нека се поучим от класиката. Да му е честит на Николай Петев новият живот - все в името на литературата и словото.