Един дол дренки

Сред облаците, дъжда и затихващите стонове на земята един президент - на най-бедната страна в ЕС, заяви, че жителите на неговата държава са по-добре от гърците (стр. 2). Рече, че младите българи са в "по-интересна и положителна ситуация от връстниците си" на юг от тях. България била стабилна, имало и устойчиво развитие (!), уточни Плевнелиев с апломб на "мениджър по кризисните ситуации".
Знаем, че си избрахме президент, който всеки ден вади от джоба си ново огледало, през което да пречупи родната действителност. Защото не може и не иска да види болката, разочарованието и дъното, в което се удряме ден подир ден.
Стабилни сме, но умираме млади, защото сме бедни. Майките и бащите ни не могат да се лекуват, а ние страдаме, защото сме безсилни да им помогнем. Пенсионерите ни, и не само те, се самоубиват. Не от депресия, а от немотия. Талантливите деца бягат, а президентът ни казва пред CNN, че "младите българи нямат планини от дългове и могат да решат своите приоритети и след това да ги финансират". Някои - сигурно, но стотици хиляди са закотвени при замръзналите заплати, разбитите мечти и излъганите очаквания. Такава е нашата стабилност.
Не знам колко сме по-добре или по-щастливи от гърците. Какво ни топли това? Защо се сравняваме? Радваме се, че на Вуте му е зле? Или искаме да ни посочат отново с пръст, че сме "един дол дренки". Кому помагат илюзиите? И 500-килограмово златно яйце да дарим на света, едва ли ще излъжем себе си, че сме добре.