Тютюнджии

Пазарните цени на тютюна по силата на някакъв драконов закон намаляват и довеждат производителите до отчаяние. Тютюнът се купува едва ли не на безценица (в. "Ново дело", бр. 19 от 1933 г.).
Хиляди производители на тютюн в Източните Родопи от месеци живеят назаем. Реколтата, за отглеждането на която са вложили и последните си пари, мухлясва по таваните. Изкупната кампания се забави, цените са ниски (в. "Нов живот" от 9 януари 2014 г.).
Вестниците като да са си плюли в устата, нищо, че ги разделят повече от 90 години. Паралелът поражда и "скверни мисли" за същността на капитализма, които ни препращат към Маркс.
Беше време, когато в моя източнородопски край всеки трети, попитан какво работи, отговаряше: "Тютюнджия съм!" Тютюнът е култура, която не може да се отглежда от сам човек, около нея е заето дълго цялото семейство - от мало до голямо. А в тоя къртовски труд няма начало и край - от разсада до засаждането на полето, поливането, после брането ръка след ръка, та през низането и сушенето до пасталирането. Пустият му тютюн измъкна населението от беднотията и гладорията, дори го позамогна. Потребителната кооперация в родния ми град се наричаше "Златолист". Не знам дали сравнението на тютюна със злато е само метафора, но производството му бе "златна кокошка" за икономиката. Та то бе достигнало до 160 хиляди тона.
От Брюксел ни повтарят едно и също: "No tobacco", сиреч пари за тютюна няма, и нашите послушни управници са вдигнали ръце. Родните тютюнопроизводители могат да разчитат само на субсидия от националния бюджет. Да, ама Македония ни е изпреварила с тютюна - там произвеждат 27-28 хил. тона. И Турция се е усетила, че се търсят ориенталски сортове, от които има недостиг в световното производство на цигари, та е докарала добива до 80 хил. тона. За сведение - ние сме с 24-25 хил. тона. Тая статистика, за едни добра, за други лоша, узнах от публицистично есе на писателя Иван Бунков във в. "Нов живот", макар че в него той преминава на по-друг коловоз от тютюневия, търси отровата на никотина и катрана не само там, и ни пита, ама съвсем не на шега, дали знаем "къде е внезапната спирачка на влака за никъде", влакът, затънал в тунела на непрестанните експерименти на прехода в България.
Май се отвях от темата, макар че тая работа с тютюна е като с доматите и черешите, като със стоманата и металорежещите машини, като с овцете и млякото, а и с още други ликвидирани от демократичните промени поминъци. У нас са регистрирани 31 хиляди тютюнопроизводители, но заетите в отрасъла семейно са около 200 000 души.  Биоментата, шафрановият минзухар и стевията, които някои предприемчивци започнаха да отглеждат вместо тютюна, едва ли са спасителният пояс за традиционния поминък.
Убиването на бранша тръгна от Брюксел, ГЕРБ го довърши с пълната либерализация. Сега няма безплатни семена, няма минимални изкупни цени, няма задължително договаряне, няма го фонд "Тютюн" да плаща на експертите. Има хаос, в който тия, които ги удря чекмедже в корема, си пълнят гушките, а другите нямат пари дори за закуски на децата и не ги пускат на училище. Държавата да изостави отрасъл, свързан с производството на акцизни изделия, е най-малкото безотговорно. Затуй се чуват гласове за промени в "драконовия закон" за тютюна.
Тютюнджиите станаха лесна плячка на фирмите, убедени са, че има картелно споразумение. Експертите не отричат, че качеството на тютюна е по-високо, чул съм от стари хора, че в сушава година тютюнът е по-добър, и искат да получат поне по 7 лева за кг, колкото взеха през миналата година. И докато се начудят в комисията по конкуренцията, може производителите да бъдат като бостан обрани. На всичко отгоре фирмите бавят изкупуването, така изнудват народеца да им продаде балите на безценица. Ударени бяха не само дребните производители, дето орат с рало земята, които ще получат по 2-3000 лева "кървави пари" за целогодишния си труд, но и едрите, които не могат да се издължат на работниците, които са наели. Тютюнджиите имат много въпроси, на които няма кой да отговори. Примерно, защо в гръцките села дават по 5 евро на кг, а не по 5 лева, като тютюнът им не го бива като нашия, пък и не позволяват да го продадем там? А гръцки фирми купуват нашия, като ни смъкват кожата. А нашенци чакат да вземат жалките парици от тютюна, да изтрият поне вересиите в тефтера в селския магазин.
Много ще да му се е събрало на оня родопчанин, цял живот отглеждал тютюн, за да рече: "Душите ни миришат на тютюн, сълзите ни са катранени". Това не можеш го съчини, ако няма болка.