Откровен цинизъм

Дали августовското слънце замая прекалено главиците на герберските пиари, или любимата игра на премиера да реже и да копа е обсебила напълно въображението им? С нарцистичното и цинично мото "Градим България" ГЕРБ тръгват на избори. Няма как да сме изненадани, след като на Борисов вече му излезе прякора "Боко Строителя", а самият той не се свени да се оплаче, че са му малко първите копки напоследък.

Нарцистично и нелепо е тези хора, целуващи краката на бивш пожарникар и мразещи всеки, който е по-читав от тях, да твърдят, че могат нещо да съградят. Цинично е да развяват слогани, очевадно препращащи към ентусиазираните лозунгарски призиви от времето на Живков. Цинично е, защото се заиграват с носталгията на онези, които Дянков и компания искрено презират - пенсионери, работници, селски стопани.

Нелепо е, защото само преди две години същите тези гербери зовяха от бордове и плакати "Да докажем, че България може". Явно вече осъзнаха, че не те са Българията, която може. Затова настървено и последователно се опитаха да унищожат онази, по-можещата, по-мислещата и по-знаещата част от държавата. Две години рушиха, тъпчета, унижаваха и унищожаваха. Всичко, що е култура, интелигенция, наука, изкуство. Всичко, що тачи мисленето повече от рязането на ленти.

Сега ще градят България. Явно друга България. България, която ще се хили, заслепена от мутренската Му физиономия, ще пише благодарствени писма, че още оцелява, и ще предпочита силикона пред книгата.

Откровен цинизъм си е да твърдиш, че градиш, когато със зловещ размах рушиш цяла държава. Когато изкореняваш крехките кълнове на демократични принципи и сееш плевелите на силата, полицейщината и авторитаризма. Гнусна подлост е да маскираш разпродаването на една държава зад първи копки и трицветни лентички. Ужасяваща лудост е да погубваш чрез закона бедните и нуждаещите се и да се биеш в гърдите като пример за финансова стабилност и икономика. Опасна игра е да купуваш бесни националисти и да толерираш расизма им за сметка на парламентарна подкрепа.

Те ще ни уверяват, че строят. В момент, когато съсипват семейства и частни фирми в името на изборна победа. Ще искат да им вярваме, че са облечени в бяло, чисти и искрени, докато слухтят телефони, бърникат лични пощи и събират доноси срещу дребни суми.

Тези хора, научени единствено да се подчиняват, смятат, че чрез заплахи, изнудване, подмолни договорки и платени компромати могат нещо да сътворят и да съградят.

Как ли обаче се строи без нация, без държавност и без мисъл? Бетонът, когато е безлюден и пуст, е по-нищожен от песъчинка и по-зловещ от гробище.

И е цинизъм, граничещ със садизъм, да вярваш, че унищожавайки хората, си способен нещо да изградиш.