Наборите

На 24 ноември м.г. навърших седемдесет. На тази възраст дадох първото си интервю. Попита ме Лили Фероли какво се вижда от кота 70, та й отговорих: "Не знам дали тая кота 70 е висока, но е барчина, до която някак си се добрах. Нагоре "могла е паднала" като над Карлък и нищо се не види. Някъде там във висинето броят дните ни. Знам само, че "сетне е по-дльогу от сга", както казват родопчани."
И като се огледах на барчината, край себе си видях много народ, славен и почитан, все от набор 42. Родени сме във война. Но човек не избира нито кога да се роди, нито къде. В една зодия Стрелец съм със Стефан Данаилов, всенародният любимец.  Той рано преодоля "клопките на славата" и се превърна в личност, която обединява нацията. Великан в актьорството, но и много нещо отгоре - политик, общественик, културен деятел, гражданин, родолюбец. Не се отказа ни на йота и от левите си идеи. В Смолян го провъзгласиха за почетен гражданин.
И Бисер Киров получи за юбилея си почетното гражданство на Смолян - на концерт, в който пя в Народния театър "Иван Вазов" заедно и с ансамбъл "Родопа". Певецът заслужи и почетния знак на президента Владимир Путин, който така поздрави заслужилия артист на Русия. Бисер си подари концерт, с който се прости с "юношата весел", но не и с прекрасните си песни, съчинени по стихове на истински поети, не на занаятчии текстописци. Той пя на български, руски, немски и испански и ни доказа, че не е важна само шапката, но и какво има под нея.
И Тошо Тошев, всепризнат вестникар и издател, е от нашия набор. Той е широк човек и със стил - събра на чаша около себе си гениите, а и политици - днешни и вчерашни, с което напомни, че е необходим на Отечеството.
От нашите е и един от най-силните български мъже - Боян Радев. Той е двукратен олимпийски шампион, световен шампион, три пъти е избиран за спортист на годината. А отдавна вкусва меда и жилото на колекционерството. За него хубавата картина е като хубавата жена, правиш всичко да я имаш. Друг "преуспял златотърсач", роден през 1942-а, борецът Петър Киров, сега професор, има 52 златни медала, колкото са и килограмите му, той е двукратен олимпийски, трикратен световен и четирикратен европейски. Сред юбилярите е и "железният" Добромир Жечев, единственият наш футболист, участвал в четири световни първенства.
Най-често писателите "празнуват" с книги. Петър Анастасов юбилейно се представи с два тома избрано "Поезия" и "Пиеси" и сякаш ни кани: "Добре дошли на масата, която/все още няма утрешната слава." Друг пловдивски поет, Иван Вълев, за когото Вл. Янев казва "Той вярва, че с всяко стихотворение ще промени света", също удари 70-те. Белетристът Георги Чаталбашев посрещна юбилея си със сборник с разкази и откровения "Светът на живите", сега очакваме романа, който е написал. Моят състудент Яко Бойчев остави трайна диря в изследването и художественото претворяване на родната си Стрелча. Връстници са ми и ерудираните критици Здравко Недков и Минко Бенчев - знае се, че те не пишат за всьо и вся и всеки ден, но каквото напишат е гвоздей, закован на място.
Проф. Огнян Сапарев дочака за юбилея си два тома "Критически илюзии", в тях има не само литературна критика и теория, но и студии за масовата култура, за медиите, за фантастиката, както и блестяща публицистика. Проф. Боян Биолчев си подари за годишнината книгата "Съпътстващо слово" - пътуване към себе си и към приятелствата. Към проф. Иван Маразов се обръщат всички, които искат да узнаят повече за Спартак (наш човек, а не западен), за Орфей, за Тракийския конник и т.н., той е най-вътре в тракийското изкуство и митология. Аз пък не изоставям книгата му "Хубавата Елена", за да проумея защо Менелай е рекъл: "Е, за какво тогава на толкова войници потрошиха коленете в тази война." Проф. Михаил Неделчев посрещна юбилея си раздвоен, тъй като има още много ненаписани текстове, но е доволен от заниманията си с текстологията и от налагането на литературния персонализъм. Проф. Петко Троев увенча годишнината си с книгата "Достоевски. Духовни митарства на гения и пророка" - тя е връх след десетките монографии и студии за руската литература. Проф. Симеон Янев се е усамотил в Нови хан, едно пиле ми каза, че се е върнал към "участта българска".
Ще спомена и още няколко славни юбилярки, които са над суетата да си крият годините: Валя Балканска, проф. Аксиния Джурова, Иванка Хлебарова, Юлия Пискулийска...
Много сме на барчината. Господ ни наспорил. Не мога да обхвана необхватното. Но ще сторя грях да не поздравя студентските си другари от набор 42 - журналистът Ганчо Гатев, поетът Стефан Димитров - двамата габровци, и поетът Васил Милев от Червен бряг.