На 28 скорости!

Европейската политическа мисъл, или по-скоро скудоумие, напоследък покорява върхове. Поредното постижение е на австрийския външен министър Себастиан Курц, чиято страна в момента председателства ЕС. След като колективният европейски мозък не можа да роди разумно решение по бежанската криза, той предложи имигрантите да бъдат разселени извън границите на ЕС. Не става дума обаче за страни, от които бежанците идват, каквато идея преди това имаше, а за страни от Западните Балкани и Грузия.
Учудващо е невежеството на австриеца. Като потомък на някогашната Австро-Унгарска империя, владяла част от Балканите, би трябвало да има повече усет за този невралгичен регион. Може би, не е излишно да му се припомни къде бе убит престолонаследникът на тази изчезнала империя. Ако не е доучил собствената си история, високият пост го задължава да е наясно с днешните проблеми на полуострова. Или недоучилият 30-годишен външен министър - най-младият в света, си въобразява, че на Балканите има недостиг от етническото напрежение и трябва да им се добави? Ден по-късно от Виена започнаха да обясняват, че това било "само идея". Интересно. Значи в ЕС високопоставени персони може да мятат на ляво и дясно разни идейки, без да носят някаква отговорност за думите си. От носителите на вербална информация от брюкселските коридори става ясно, че това е практика.
Не по-малко екзотично е и предложението Грузия да попълни списъка с местата за депортиране на нежеланите имигранти. Тук от младокът съчинител на абсурдни идеи би било наивно да се очаква нещо внятно. След като има бели петна в знанията си по родна история, няма как да е чувал за Кавказ, за историята на народите там, за вековните им борби срещу исляма. Може би в детска възраст е чувал за Чечня и за ислямистките банди в тази руска република. Затова и живее с усещането, че всички на Кавказ са мюсюлмани, включително и Грузия. Твърде вероятна е и друга причина. Непосредствено преди хер Курц да извади на бял свят "свежата" си идея, Тбилиси получи безвизов режим с ЕС. Сега трябва да си плати за брюкселското благодеяние. Това също е част от европейската практика. Там така разбират солидарността. В понятието се вместват и произвежданите за източноевропейците по-нискокачествени храни. Нека си плащат за "подаръка", че въобще са ги приели в "елитния клуб".
Да беше само недораслият австрийски министър, да го погалиш по главата и да го забравиш. Но Европа продължава да бълва все по-стряскащи безумия. От този сорт е и "Бялата книга" на комисаря Юнкер. Предложените от него пет сценария за спасяването на ЕС са от едната крайност до другата. От разпълзяващи се на различни скорости членове до плътно стягане на редиците във федерация. Във всички случаи вече не се говори за равнопоставеност на страните, а за подчинение на голямата част от тях на едно "ръководно ядро". При това никой няма да има право да налага вето върху решенията на "ядрото". Прекрасни планове, особено за четирите от ядката - Германия, Франция, Италия и Испания.
Любопитно е как четирите ще успеят да се "ядросат" и дали "ядрото" няма също да е на различни скорости. Още повече, като се има предвид, че те далеч не са равностойни нито по политическа тежест, нито по състоянието на икономиките си - последните две са в тежка криза. Това обаче не ги смущава и в понеделник вечерта си бяха насрочили тежка корпоративна вечеря във Версай. Президентът Оланд покани канцлера Меркел и премиерите Паоло Джентилони и Мариано Рахой да обсъдят как да нагласят скоростната кутия на Европа. На 25 март ще я предложат на останалите в Рим, където пищно ще се чества 60-та годишнина от договора за създаване на общността. Така във вихъра на тържеството Източна Европа по-лесно ще преглътне участта си да се тътри в периферията. На всичко отгоре ще трябва да бъде благодарна и да плаща с остатъка от суверенитета си.
Още една и още по-опасна "идейка" бродела напоследък в Брюксел. Според публикация тези дни в "Ню Йорк таймс" твърдата част на ядрото - Париж и Берлин, искали в буквалния смисъл на думата ЕС да се превърне в самостоятелна ядрена сила. Франция, която единствена има ядрени сили, щяла да ги предостави за общо ползване и да ги разположи из всички страни. Командването обаче, както е ясно, не може да бъде общо, да не говорим, че някой от "периферията" ще бъде допуснат до него. Вестникът подчертава, че именно в Германия идеята се обсъждала най-активно. Особено ентусиазиран бил депутатът в Бундестага от партията на христиандемократите и спец по военните въпроси Родерих Кизеветер. Така Германия най-после ще се добере до заветния ядрен статут, какъвто за момента й е забранен.
Дори планът да не се реализира, той достатъчно добре показва какви идеи и амбиции щъкат в главите на днешните европейски лидери. На който му харесва, да се тътри след тях. А може би е по-добре Европа да мине на 28 скорости. Както е тръгнало, нищо чудно.