ЗАЩО ТОГАВА НЕ ПЛАКАХТЕ ЗА ЕЛ КУНЕЙТРА, ГОСПОДА?

Тези дни западният печат и информационните агенции са пълни със скръбни вести за хилядите бежанци от южните територии на Сирия, бягащи от сраженията между бунтовниците и напредващата  сирийска редовна армия. Бунтовниците - сунити от този регион на Сирия, са пряко разклонение на  зловещтата  Ал Кайда и нейния още по-страшен наследник - ИДИЛ.
Гледах карта на въпросните територии, услужливо поднесена от "винаги обективната" британска Би Би Си,  и видях,  в един от бунтовническите анклави името на град Ел Кунейтра.
И си спомних, че малко след тази война имах възможност да посетя Сирия като специален пратеник на  тогавашния в. " Народна младеж". И не случайно сирийските домакини - организатори на този международен журналистически рейд, ни заведоха и в района на Ел Кунейтра. И ни показаха това, което всъщност бе останало от многохилядния град.
Току пред града  бяха разположени умиротворителните сили на ООН, всеизвестните "сини каски". Край тях имаше  пръснати групи от окъсани палатки, където живееха бежанци от същия град - разпитвахме ги, те говореха механично, без вълнение, в очите им нямаше сълзи - бяха ги изплакали.
После посетихме и самия Ел Кунейтра, т.е. това което бе останало в полите на небезизвестните Голански възвишения, върху които се вееше знамето със звездата на Давид. Бях гледал - като всички - филми от Втората световна, с техните димящи, разрушени градове.
В Ел Кунейтра нямаше дим: само разрушение, планово и хладнокръвно. Целият град, състоящ се в по-голямата си част от едно- и двуетажни арабски къщи с плоски бетонни покриви, бе взривен - хирургически грижливо. От къщите - на земята бяха останали само сиво-белите квадрати на покривите, запазените асфалтирани улици  криволичеха измежду това гигантско безлюдно домино на войната, имаше дори и стълбове, указващи  спирки на градския автобусен транспорт. И никакви хора. Само тук-там мършави бездомни кучета, които се скитаха с подвити опашки. Тази операция е била извършена от военните, за да не може от Ел Кунейтра да се атакуват позициите на Израел по Голанските възвишения. Логично - от военна гледна точка.
А хората на Ел Кунейтра?  Останалите живи бяха оставени на себе си и се бяха пръснали в някакво подобие на села -  палаткови, разбира се, разположени върху негостоприемна суха земя. Тогава кръстих една от кореспонденциите си "Кунейтра - долината на хората без сълзи"... А западният печат, телевизия и радио пазеха  цивилизовано мълчание за подобни сирийски драми.
Сега положението е друго: по повод  братоубийствената неколкогодишна гражданска война в Сирия от всички западни медии долита Еремиев плач. О, Господи, о ужас! Стотици хиляди, милиони бегълци. Колко жалко, колко нечовешко.
И много рядко някой журналист от Европа или Америка ще зададе логичния въпрос - кой запали тази, наистина безумна и жестока гражданска война? Кой насъска брат срещу брата, син срещу баща? Кой превърна цъфтящи големи сирийски градове като Алепо в руини?
Кой използва религиозните вражди  между сунити, шийти и християни в Сирия? Кой използва това, че тази  арабска страна, а и не само тя, живее в религиозна атмосфера, напомняща Средновековието в Европа. Тогава, когато например в  шестнайсети век Франция обилно кърви от жестоките религиозни войни между католици и протестанти (наричани още хугеноти), тогава се стига и до небезизвестната Вартоломеева нощ на август 1572 г., когато в черните часове на денонощието брутално са изклани 3000 души, мъже, жени, деца... Но тогава тези конфликти не са насърчавани отвън, ще рече някой. Напротив. Хугенотите са подпомагани и надъхвани от  протестантска Англия, а  католиците - от Германия.
В наши дни показалецът на историята определено сочи към западните идеологически централи, изобретили т.нар. цветни революции,  към ЦРУ, което готви в специални тайни лагери  лидери на "Ал Кайда" като Осама бин Ладен ( който за благодарност срути  две от най-емблематичните сгради в Ню Йорк). Шпионско-военните интриги на САЩ и Запада заслужено са заклеймени от всеки нормално мислещ и честен човек. И какво от това?
Днес Би Би Си и компания плачат за бежанците - емигранти от Сирия, като че ли тази гражданска война е пламнала от само себе си, без никаква политико-идеологическа и военна намеса отвън. И на мен ми се ще да попитам, а защо навремето на плачехте за Ел Кунейтра, господа?