Русия затваря цикъла - от фермата до трапезата

С налагането на нови пакети от санкции можем да очакваме, че ще започне процес на глобално преразпределение на пазарите, като по-голяма част от руския експорт ще се пренасочи към неутрални страни, предимно от Азия, Африка и Латинска Америка, при което РФ ще трябва да направи известни отстъпки. Това прогнозира в интервю за "Факти.бг" икономистът доц. Григор Сарийски.
Непосредственият ефект от наложените санкции срещу Русия е прекъсването на част от веригите на доставки. От една страна заради скока в цените на горивата разходите за транспорт рязко нараснаха, а от друга - времето за извършване на доставки продължи да се увеличава, обяснява експертът.
Еефектът върху
глобалната търговия

ще започне да се проявява обаче, с началото на процеса на пренасочване на търговските потоци. Модерната икономика е твърде глобализирана и в някои случаи - силно зависима от ограничен брой доставчици на трудно заменими суровини. Така например Русия осигурява почти 40% от потреблението на газ в Европа и пак Русия осигурява над 35% от паладия в САЩ (рядък метал който е една от ключовите суровини за производството на полупроводници).
Списъкът е дълъг и дава известна представа за негативите, които скоро ще понесат всички участници в световния търговски обмен, тъй като не може лесно да замените доставчика на 35-40 % от ресурсите, необходими за дадено производство.
С налагането на нови пакети от санкции можем да очакваме, че ще започне процес на глобално преразпределение на пазарите, като по-голяма част от руския експорт ще се пренасочи към неутрални страни, предимно от Азия, Африка и Латинска Америка, при което РФ ще трябва да направи известни отстъпки - стандартна практика в продажбата на ембаргови стоки.
Икономиките на "златния милиард", които са основните участници в санкциите срещу РФ, от своя страна ще трябва бързо да намерят заместител на блокираните доставки. Това предполага допълнително оскъпяване на импорта заради удължения маршрут и увеличените транспортни разходи, но също и заради ограничените свободни количества.
Само като пример може да се посочи позицията на Катар, чиито министър на енергетиката неотдавна заяви, че максималното количество което страната може да се пренасочи към европейските купувачи е около 15%. Това беше и причината, поради която доскоро колективният запад се въздържаше от по-резки движения и запази извън обхвата на санкциите например достъпа до системата SWIFT за банките, обслужващи разплащанията свързани с търговията с горива, твърди доц. Сарийски.
В случай, обаче, че конфликтът продължи през следващите месеци и двата пакета от санкции (четвърти и пети), предвиждащи забрана на вноса на енергоизточници от РФ влязат в сила, то голяма част от европейската индустрия просто ще спре. Това ще доведе до дефицит при някои групи стоки и съответно до ускоряване на инфлационните темпове, като България ще бъде една от най-силно засегнатите държави, тъй като ние сме не само най-енергоемката икономика в ЕС, но също и най-силно зависимата от вноса на руски горива.
Ако сравните основните показатели на европейските икономики с тези на РФ лесно ще забележите разликата, казва експертът.
Функционирането в режим на санкции на практика от 2014 г. насам принуди обитателите на Кремъл да провеждат целенасочена политика към превръщането на руската икономика в самодостатъчна. Към изолирането й от околния свят. За да сведе до минимум зависимостта от внос, Русия възприе

твърда политика за
заместване на вноса

и стимулиране на местното производство на растителни суровини, без обаче да се ограничава само с тази категория. В страната действат множество програми, насочени към увеличаване на дела на местното участие на всеки етап от създаването на добавена стойност.
Крайната цел е да се достигне ниво, при което нито един компонент и нито едно стъпало няма да бъде зависимо от външни доставки. Резултатът лесно може да се проследи чрез съотношението между обема на внос и БВП, което от 25% през 2002 г. сега намалява до 21%, като за периода 2014-2020 г. този коефициент е относително постоянен, доколкото сега реформата засяга не толкова брутния обем, колкото неговото качество и стокова структура.
От 2014 г. досега има 6 вълни на затягане на мерките и ако направите сравнение с аналогичния показател за ЕС (43% към края на 2020 г.) лесно можете да си дадете сметка колко по-слабо уязвима е Русия е към наложените санкции и колко по-пригодна е тази страна за връхлитащото ни бъдеще. Бъдеще, в което ще бъдем принудени да се лишим от голяма част от удобствата, които досега ни осигуряваше глобализирания пазар, обобщава Сарийски.


Факти.бг, със съкращения