Отечествено

Още преди да отида на терминал 2, бях изпреварен от Eurovox с "Добре дошъл в Европейския парламент". Бях два дни в Брюксел с група дейци на Отечествения съюз. Разведоха ни из мастодонтите на Европейския съюз, проснали се на огромна площ в белгийската столица, понаучихме едно друго за начините, по които се управлява европейското семейство. Чутото и видяното разсея едни съмнения, породи други. А активистите на Отечествения съюз в срещите си тук се опитаха да оставят знаци за своята организация, която закръгли 70 години. В централата на ПЕС бяха приети от Сергей Станишев, комуто връчиха най-високото звание на ОС "Почетен член". Казват, че напълно си е заслужил отличието, тъй като по негово време започна да се преодолява недоверието в БСП към възможностите на старата ОФ госпожа и сега все по-често социалистите виждат в ОС партньор за равноправна коалиция. В разправата с т.нар. тоталитарни организации Отечественият фронт бе притиснат в ъгъла, тогава всеки се спасяваше поединично от тайфуна на демокрацията. Но отечественофронтовците не само, че не изтанцуваха "последен валс", а се взеха в ръце и се опитаха да намерят мястото си в "новото време". Промениха името, смениха фасадата, но и потърсиха нов смисъл и нови идеи, с което искат да ни убедят, че девизът им "С любов към България, национално разбирателство и единение!" чертае добро бъдеще.     
 Тези дни науката се обогати с история на Отечествения фронт/съюз в два тома - портрет и самопортрет, както ги определи проф. Искра Баева. Всъщност томовете са разказ за историята на България, тъй като "политическият път на ОФ/ОС обхваща цялата съвременна история на българската държава". И е написана, както пишат истинските историци - върху основата на документи. У нас има и лъжеисторици, те наливат в главите на студентите нелепости за Отечествения фронт. Странно, поне да признаят, че тази антифашистка коалиция не е "съветизъм", наложен от Москва, а уникално българско творение. Нищо, че на 17 юли 1942 г. отвън - по  радиостанция "Христо Ботев", е прогласен призивът за спасяването на отечеството чрез обединяване на националните сили в общ фронт за освобождението на България от фашизма. "Проектът за антифашистка реформа" е дело на Георги Димитров, той вече има опит като творец на учението за единните фронтове през 20-те и 30-те години. И това се признава в цял свят. Преди 30 години в Буенос Айрес се поучудих колко много знаят за Георги Димитров и неговите фронтове - единните и Отечествения.
 На 9 септември 1944 г., както и да наричат тази дата - въстание, преврат или революция, победата на Отечествения фронт няма друго име освен историческа. България скъса с хитлеристката ос и се включи със своя войска в разгромяването на армиите на Третия райх. Първото правителство бе отечественофронтовско - плод на широка антифашистка коалиция. Отечественият фронт спаси страната от трета национална катастрофа. Запазена бе териториалната цялост на България. Но студената война и налаганите сталинови модели наложиха еднопартийния контрол върху властта и коалицията Отечествен фронт се разтури. За жалост мнозина от политиците - довчерашните партньори в коалицията, и от офицерите републиканци, имаха злощастна съдба, за което могат да се намерят обяснения, но не и оправдания.
  След 1948 г. постепенно Отечественият фронт се превърна в единна масова обществено-политическа организация, членовете й достигнаха 4 милиона. Ако малко огрубя оценките, тя бе придатък към БКП, но имаше дейности, които някак не прилягаха на ръководна партия, чиято грижа бе диктатурата на пролетариата, и те бяха отстъпени на отечественофронтовците. Но там, най-долу сред хората, се раждаха различни граждански инициативи за хигиенизиране и подобряване на бита, за защита на околната среда, за трезвеност, за развитие на родознанието и краезнанието, за запазване на местните традиции и фолклора, за опазване на  обществения ред, за защита на потребителите, за грижи към старите хора и т.н. Все кълнове на гражданското общество.   
 Според проф. Александър Лилов най-важната трансформация е в затихването на функциите на Отечествения съюз като организация и засилване на функциите му като движение. Като национално движение - за обединение, за преодоляване на политическата конфронтация, за постигане на важни национални цели и приоритети. Като местни (локални) движения - за решаване на едни или други проблеми от развитието на селищата и на хората по местоживеене. Ако си мислите, че Отечественият съюз вече е изцяло на вълните на прехода, лъжете се. Но да се гледа с ирония на амбициите му, не е отечествено. А юбилейната шумотевица ще отмине...