Интелектуалецът

Книгата, която току-що прочетох, е "Обещах да запомня" ("Жанет 45") и носи подзаглавие "Разговори с Петър Увалиев", дар ми е от авторката Бригита Йосифова. Живеещата в Лондон българска писателка, призната от събеседника й за душеприказница, си поставя цел по пътя на спомените да доближи Петър Увалиев и до хора, които не са го познавали - да оживее за всички този "умен, весел, но често и тъжен човек". Убедена, че паметта е по-могъщ властелин от смъртта, тя наистина го възкресява. И ето го по-жив от живите, блестящ интелектуалец и ерудит, личност, която сякаш е попила културата на света. Та той е прочел планини от книги на български, английски, италиански, немски, френски, руски, испански и сърбохърватски в оригинал. Книгите са неговото небесно царство. На всичко отгоре е родолюбец - "българоман", който искаше "да обичаме България не със затворени очи, а с отворени: за всичко, което е тя".
Книгата на Бригита Йосифова е колкото мемоари, толкова своеобразно художествено изследване, наподобяващо и на литературна анкета, но не от ония в академичните калъпи. Петър Увалиев разкрива себе си в своите пристрастия, дори разголва и интимни кътчета на душата си, излиза от "пашкула на самотата" в словесна игра с Бригита, игра, пълна с разходки из българската и световната литература и култура, съпровождани от импровизации като в сюита на Дюк Елингтън. И тази игра е изпълнена от словесни фойерверки и въртележки от думи на Увалиев. Друг път двамата "сплитат рога" в словесна престрелка, да не река и в гореща разпра, от която най-често излизат доблестно: "Добре, че поспорихме!" Увалиев е повелител на думите, сам казва, че обича да върти словото, нарича себе си "слововрът". Вижда се в беседите му по Би Би Си, всъщност неповторими есета. Беше време, когато ги пращаше с факс от кабинета си на "Маркам скуеър" до Стефан Продев и ги печатахме в ДУМА, за което се пукаха от злъч в другите вестници, дори оплюваха автора.
Бригита Йосифова, предавайки срещите си с мъдрия Шехерезад, както го нарича заради сладкодумството му, ни отваря негови прозорци към личности като Едгар По и Маринети, към Чаплин и Антониони, към Борхес и Кавафис, към Ромен Гари и Набоков, към Канети и Паскин, и още, и още. Но и към нашенци: към богомилите, към Неофит Рилски и Дядо Вазов, към Пенчо Славейков, Сим. Радев, Св. Минков, Марангозов, Разцветников, Сирак Скитник, Ал. Жендов, Асп. Лешников, Павлето, Л. Тенев... За Увалиев всеобщо признатите оценки не са "свещени крави", към всекиго той добавя нещо свое, ново, неочаквано, което е богатство, но и зараза, кара ни да посегнем към библиотеката. Читателят не може да премине на бегом и страниците, посветени на мародерството, с което различни сили използват и грабят мъртвия Георги Марков. Критиците на Вапцаров нарича "политически лешояди", гневи се на "духовните разбойници", които "ръфат труповете на нашите велики мъртви".
Няколко пъти препрочитах разказаното от Увалиев за гостуването на Стефан Продев в Лондон през април 1997 г. Посрещна го на летище "Хитроу" и тъй като бях с Продев, имах късмет да бъда няколко дни с двамата духовни великани, а Увалиев стана наш неотлъчен гид и дори в беседа по Би Би Си каза: "Хайде да се поразходим с тези "мили хора" по брега на Темза!" и ни показа Лондон през неговите очи. Много искаше да ни разкрие същността на Уестминстърското абатство, като велик урок по търпимост и толерантност, и го направи, защото "неговите български момчета" идваха от "свят на разюздени раздори между "наши" и "ваши". Страниците в книгата за  приятелството между Увалиев и Продев, което се възнасяше над възгледи, партийност и отношения към отделни хора, са удивителни свидетелства за близостта между духовни братя. За съжаление след година те трябваше да си говорят само по телефона, тъй като Увалиев отсече, че няма да идва повече в България, тъй като обществото е полудяло и той не иска да бъде част от карнавала. "Отново съм емигрант, мили приятелю. И може би затова всеки ден чета Вазов..." - ще чуе Продев в слушалката.
Петър Увалиев е убеден и често повтарял, че в езика ни е скрита историята на народа, той не се примирява с езиковата простащина и неистовото невежество, сякаш у нас има и "мафия на словоблудците", та му се искало да забием камбаните във всички наши храмове с вик: "Хора! Народе! Българският ни език е в опасност!"
За "Обещах да запомня" Бригита Йосифова получи наградата "Петър Увалиев". Напълно заслужено! Чел съм в ръкопис следващата й книга, тя е за ХVIII век, за Петкан и Робинзон Крузо, но в нея има белокос герой, който се нарича Пиер Рув и живее на ул. "Маркам скуеър"...