И в облаци е утрешният ден

Творческа смелост и съвременна рефлективност се иска, за да посегнеш към вечната романтична история за "любов по-чиста и съдба по-клета от тези на Ромео и Жулиета!" Очевидно режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски притежава и двете, защото в спектакъла си, поставен на сцената на театър "Българска армия", първо се възправя срещу елементарното и изхабено от употреба понятие "романтично", а после се опитва да разчете Шекспировата трагедия като неистов вик против враждата, ненавистта и насилието.
В спектакъла, впечатляващ с ярката си визуалност (стилно и интересно сценографско решение на Нина Пашова) и изящна пластика (хореография на Мила Искренова), трагичното произтича не просто от смъртта от любов и в името на любовта, а от невъзможността да се справиш с един свят, с една система, в които единствено важното е навикът да преуспяваш, да притежаваш, да мразиш и унищожаваш различните от теб. И, струва ми се, точно това е смисленото и съвременно послание на представлението на Николай Ламбрев-Михайловски, което достойно оправдава смелостта да се поставя тук и сега вечната Шекспирова трагедия.
Капулети и Монтеки са разделили, разцепили, разкъсали Верона, делят я и желаят взаимното си унищожение. "Само ние!" - крещят и едните, и другите. И ето, в тази "романтична Верона" умират всички мислещи и различни. Биват унищожени. Ромео и Жулиета, Меркуцио... и още други, подчертава режисьорът. Като Тибалт, който тъкмо се опита да разбере още нещо за този живот, но не успя, защото и него смъртта го покоси твърде рано. Някои ще бъдат прогонени или осъдени на смърт - Дойката, Отец Лоренцо... Някои ще умрат просто от скръб... Бенволио и още, и още... И никой от тези духовни, млади същества няма да успее да разпръсне светлината на очите си и сърцето си в живота. Потъват в пръстта тяхната свобода, дух и сърце. И край. За да изрече в отчаяние Князът: "Да, платихме всички... И в облаци е утрешният ден!..", добавя той.
Явор Бахаров и Радина Кърджилова са новите Ромео и Жулиета, но за съжаление нито единият, нито другият (кой знае дали поради младостта си или поради неопитността си, а може би поради изначалната си неспособност да почувстват и пресъздадат истински чувства) очевидно не разбират какво играят и какво правят на сцената. Албена Колева в ролята на Дойката и Илия Добрев като отец Лоренцо в най-пълна степен въплъщават усета за стил и органично сценично присъствие. Георги Къркеланов, Веселин Анчев, Ангел Генов, Милен Миланов, Антоанета Добрева-Нети, Гергана Данданова, Илия Добрев, Мирослав Косев, Стойко Пеев, Тигран Торосян, Йордан Алексиев и Екатерина Стоянова пресъздават останалите герои в този пъстър, привидно ярък и весел свят, основан обаче на жестокост и тотална непоносимост.


Радина Кърджилова и Явор Бахаров са новите Жулиета и Ромео

Мирослав Косев като сеньор Капулети и Веселин Анчев като Тибалт

Балът започва - Веселин Анчев и Радина Кърджилова

Антоанета Добрева-Нети, Албена Колева и Радина Кърджилова в сцена от спектакъла