Диригентът

Преди време ни гостува знаменитият оркестър "100 цигански цигулки" и будапещенските виртуози заредиха зала едно на НДК със "земна, натурална енергия, светкавична импровизация в ритъм, цвят, стил". Преживяното ме върна към нещо, което не се забравя - последната голяма публична изява на маестро Сашо Михайлов. Беше през 2000 г. Концертът под неговото диригентство се наричаше  "Музиката в циганската душа". Звучаха произведения на Золтан Кодай, Брамс, Бизе, Сарасате, Монти, Панчо Владигеров, Жул Леви, Анжело Маликов и др. Свириха симфоничен оркестър, Ангел Станков, Йосиф Радионов, циганска капела от Шумен, знаменитата група "Карандила". Сашо Михайлов беше горд с идеята си. Концертът-спектакъл бе венец на един живот, посветен изцяло на музиката.
  Сега болното ни общество страда от хроническа безпаметност и Сашо Михайлов е един от многото творци, над които "новото време" е хвърлило чергилото на забравата. Ще ви напомня за него със сантиментално връщане в някогашния софийски живот. В Парка на свободата, сетне наричан Борисовата градина, имаше покрита естрада (и сега я има!), на която в летните вечери свиреше духов оркестър. Разхождащите се в парка се спираха и се заслушваха в свирнята. Каква ти свирня - тук можеше да се чуят не само маршове и валсове, но и сюити, фрагменти от опери и оперети, джазови пиеси, увертюри, дори симфонии. Мнозина идваха, така да се каже, целенасочено - научаваха от "Вечерни новини" (още един спомен от миналото!) часа и програмата на концертите, за да чуят любими произведения от световни и български композитори. А спомняте ли си, че на подиума най-отпред неизменно беше един и същ човек - целият в бяло, най-често с папийонка в черно. И с палка в ръка. Сашо Михайлов - ръководител, диригент, а и душата на Софийския духов оркестър. Близо три четвърти от 60-годишната история на оркестъра е свързана с него.
Сашо Михайлов е от Лясковец (роден е през 1926 г.), селище, което се слави не само с лозарството и с виното си, но и като инкубатор на музиканти. Баща му като музикант обикалял страната с цирковете "Добрич", "Роял", "Империал", "Континентал" (ах, колко много циркове!). Сашо нямало къде да мърда - съдбата му е предопределена свише: прадядо му бил музикант, дядо му - също. И още от отделенията се захваща за музиката, най-напред свири на пиколо, после учи пиано, овладява "ес" и "бе" кларинет. Ученик е във кадетското музикантско училище (имаше такова животно!). Ръководител на оркестъра там е Филип Кутев, ще го нарече свой духовен баща. Това се казва късмет! И докато "свири в строя" и отбива войниклъка, завършва и Музикалната гимназия. В Музикалната академия е в класа на проф. Сава Димитров и това подсказва, че ще продължи с кларинета. Вече печен музикант, специализира диригентство в академия "Ференц Лист" в Будапеща.
Веднъж в антиквариата попаднах на малък плакат на Джаз танго оркестър Каролеев и съзрях сред осемте музиканти Сашо. Отидох при него, живееше на Женския пазар, вече като при участник в раждането на модерната забавна музика в България. Било е през 1943 г.- като студент свирел в баровете "Астория", "Етоал", "Максим", без оркестъра на Тодор Каролеев не минавал бал. Оркестрите се водели от такива фигури като Асен Овчаров, Тодор Каролеев, Борис Ненков, Алфонс Алфаса, Петър Магеров... Бицко, така наричали Бенцион Елиезер, дал рамо на Сашо Михайлов в овладяването на новия стил - суингиране, импровизации, жанрова пъстрота. И не другаде, а в бар "Етоал" Ставри Ставрев, началник на градския отдел "Чистота", открива кой да ръководи техния самодеен духов оркестър. И любителският оркестър само за няколко години се превръща в отличен професионален ансамбъл, толкова добър, че да свири пред Арам Хачатурян "Гаяне", и той да възклицава: "Звучи невероятно! Молодци!". Маестро Михайлов дирижира от времето на кметуването на Тодор Живков, Димитър Попов, Георги Петков, та чак до Петър Междуречки и Стефан Нинов. Кметовете идват и си отиват, а той, диригентът на "кметския" оркестър, остава. И колко български автори е популяризирал със своя оркестър Сашо - чет нямат. Ще добавя концертите в чужбина и участието всяка година в "Нова българска музика" (и такова животно имаше!).
Преди Сашо да напусне този свят през 2009 г., го навестявах няколко пъти, трудно ходеше, самотността след кончината на съпругата му го измъчваше, но двете му дъщери (и те са завършили консерваторията) всеки ден го навестяваха. Не слушаше музика, но казваше, че душата му е пълна с музика. От тези срещи останаха у мен снимки от архива на Сашо и съм готов да ги предам на близките му.
tosho.koruev@abv.bg