Газов амок

Еврокомисията и цялото брюкселско чиновническо войнство изпадат в състояние на тежък амок. Пристъпите на умопомрачение са явно следствие от поредица събития, които напоследък разтърсиха самодоволното битие на общността. След появата на Тръмп в Белия дом от Лондон ги тресна "Брекзит", не могат да излязат на глава с неуправляемата Украйна, едновременно с това трябва да водят непосилна за Европа втора студена война с Русия.
Медиците определят амока като пристъп на внезапна агресивност и безумие и предупреждават, че изпадналите в това състояние са опасни за околните. През последните дни тревожните симптоми в поведението на Комисариата с особена сила се проявиха в енергетиката. Зам.-шефът на европейското квазиправителство Марош Шефчович огласи, че Еврокомисията е поискала мандат от страните членки да води преговори с Русия за специален режим за изграждането на "Северен поток 2". Фактът, че обектът е изцяло търговски и се реализира извън територията на юриспруденцията на ЕС, за бюрократите няма значение. Те са готови да загърбят и основополагащите пазарни принципи - "закон божи" на строителите на капитализма.
От години вече ЕС е раздиран от вътрешното противоречие да черпи колкото се може повече руски газ, но ако може доставките да бъдат в ущърб на доставчика. Опитите  за т.нар. диверсификация сами по себе си са разумни, но някак си не са съобразени с географията и с разположението на природните ресурси. За зла участ те са в Сибир и в размирния Близък изток. От Сибир текат по тръби директно в хранилищата на Европа, а от Ориента идват в танкери, за които са нужни специални терминали, а на всичко отгоре нескончаемите военни конфликти в региона правят доставките несигурни. В крайна сметка цената на арабския газ никога не може да падне под предлаганата за руския. Тук за европатриотарите се появява още един проблем: на кого да угодят - на интереса на гражданите за по-ниски цени, или на фиксидеята да изолират Русия, но нейните ресурси да останат за общо ползване.
Всъщност, тъкмо за постигането на тази непостижима цел на комисарите е нужен въпросният мандат за преговори за "Северен поток 2". Да направят така, че хем потокът да го има, хем по него да се изливат необходимите на Европа обеми газ, хем Русия да няма никакви права нито върху тръбата, нито върху горивото и на всичко отгоре да пуска по малко газ и по ръждясващия украински газопровод, за да не остане "братският" русофобски режим в Киев без доходите от транзит. Подобна цел наистина би довела до амок всеки нормален мозък - пък бил той и евро такъв.
Междуправителствен договор между ЕС и Русия за строителството на "Сверен поток 2" не е нужен, коментира професорът по енергийно право в Хелзинки Ким Талус, който дава консултации на трансгранични инфраструктурни проекти. Както е известно, европейското законодателство, включително и Третият енергиен пакет, не се разпространява върху морската част на проекта. Затова експертът подозира, че Еврокомисията, след като усети, че юридически е безсилна за съдбата на газопровода, сега иска да вкара правилата си със задна дата "през задния вход на тръбата" или въобще да осуетят проекта по чисто политически причини. Това неминуемо би довело до дискриминация на частните инвестиции в инфраструктурата на ЕС.
Преговори и междуправителствено споразумение е излишно, тъй като строителството на "Северен поток 2" се регулира от международното право и от националните законодателства на страните, през чиито териториални води преминава, както и от компаниите, участващи в проекта. "Трябва ясно да се разграничат политическите цели от законодателните въпроси", категоричен е Талус.
В Брюксел се сблъскват и интересите на едни държави с други и пречат на така желаното и час по час повтаряно заклинание за единство. Докато Германия изцяло подкрепя проекта, Полша и балтийските страни са против. Те не изпускат знамето на русофобската истерия. А Украйна, която не е член на ЕС и скоро няма да бъде, официално заяви, че ще използва всички възможни политически средства, за да се спре строителството. Миналия четвъртък Варшава организира газово политическо шоу, с което на терминала, построен преди две години, бе посрещнат първият танкер с американски втечнен газ. За целта на брега бяха строени важни политически персони, нямащи отношение към енергетиката. За Полша това била "важна стъпка към независимостта от руските доставки". От Държавния департамент бяха по-откровени, като заявиха, че "по този начин се поддържат работните места в САЩ". Това, че руският газ тече нонстоп, а с танкери през океана идват ограничени обеми и че цената е много по-висока, за знаменосците няма значение.
Време е Бойко - като стрелян заек, да сподели с поляците терзанията си по "Южен поток". Да им разкаже как с помощта на ЕС и САЩ той се преля в "Турски", как се изпариха мечтите му по хъб балкански и сега ще се наложи да копае газова вада до хъб гръцки.