Кой (не)обича Ердоган?

Осъмнахме с кратка новина - обстрелвали са Ердоган! Оксъдна информация, оскъдни и неясни, словоблудствени кратки коментари, връткащи се около догадки, хипотези и прочие смътни или злорадстващи излияния. А после тишина - и в ефира, и в медиите.
Опит за убийство или добре режисиран спектакъл, навеждащ към мисли за потенциално следващи репресивни мерки, които свикнахме да очакваме от така ярко и безапелационно прилагащия ги турски премиер. При това, забележете - не породени от обясними чувства за мъст, а "от загриженост за разцвета на неговата нация". Независимо дали става дума за социални протести, за етнически напрежения (като правило насочени към кюрдите), или пък заради изконен гняв, породен от опасения, свързани с волята на половината от турското общество все пак да живее по светски.
Възможно е всъщност всичко това да не излезе истина и съм склонен да приема тази теза. Но въпросът все пак продължава да гложди не само мен. Турция е в бурен икономически и донякъде - в социален разцвет, и до голяма степен това е благодарение на Ердоган. Напоследък обаче в небосклона над стратегическите мераци на турския премиер се появиха твърде много облаци, вещаещи продължителен полумрак над неговата грандиозна визия да обедини нацията в посока на идеята за възраждане, но под бойните зурни, тъпани и флагове на османизма в рамките на една бивша империя. Особено, след като показа почти колосална неотсъпчивост пред изискванията на хората от ХХI век, опитвайки се същевременно да инфилтрира доктрината на неоосманизма в съзнанието не само на Обединена Европа, но и на непосредствените си съседи от четирите посоки на света. И накрая май удари на камък. Защото и отвън, а и вътре в страната му го разбраха логично, особено след като взе на всеоръжие учението и догмите на Шериата, заложени в Корана и Суната. Разбраха, очевидно, че това точно едва ли е пътят към бъдещето, независимо че за ортодоксалните мюсюлмани този мерак все още звучи доста примамливо.
Но светът днес е друг. Светът мисли как да покорява Марс и спътниците на Юпитер, а и как да даде възможно най-широк спектър от благини на набъбващото човечество. И в голямата си част, без съмнение народът на Турция, особено младите и образованите отдавна вече гледат натам. В случая за обич към премиера явно е трудно да се говори. Колкото до това кой е натиснал спусъка - нека не гадаем, а да се отдадем на разума и интелекта си...