В тази eврозона е така

Юристи вчера припомниха становище на Конституционния съд от 2010 г., че "правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение". Осем години по-късно обаче съдът се завъртя на 180 градуса и "благослови" порочното разсейване на работодателите да бавят заплати, като дават само 60 на сто от тях на наетите. Щото били в затруднително положение.
Така битката на омбудсмана Мая Манолова завърши неуспешно. Дали защото беше твърде тежка за нея, дали защото не получи подкрепа от депутатите, дали защото законът така казва, пък и юристите в повечето случаи стъпват на него, когато им отърва или не им пука. За разум на работодателите въобще не си струва да говорим. Кодексът на труда в това отношение само им прави услуга, а те много си падат по такива услуги и държат кодекса винаги под ръка. Иначе може и да не го бръснат за слива.
Остатъкът от заплатите над тези 60% работещите ще получат... някога, но не сега. През това време да бъдат така добри да разсрочат и живота си. Нищо, че има и още едно "мъничко" продължение в Кодекса на труда: но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Нищо, че и по конституция работниците и служителите имат право на възнаграждение, съответстващо на извършената работа. Нищо, че и икономическата логика стъпва на принципа "достоен труд - достойно заплащане".
Само че у нас сега властва принципът "Работи, а за пари не питай!" А ако попиташ, ще получиш хиляда и едно оправдания как точно сега фирмата има затруднения и по-добре да почакаш за парите си, вместо да останеш без работа, тъй като тя може да фалира. И човек често се примирява на принципа "Ела зло, че иде по-зло". Поне в тази еврозона е така.