Тиха нощ, "свети" цени

Четири квартала в София нямат парно и топла вода. Причината е нещо генерално си. През лятото за два месеца на много места нямаше топла вода. Пак по някаква генерална причина. Екипите на "Топлофикация" все обещават да побързат с ремонтите, демек работят всеотдайно и денонощно едва ли не, но нещо не се получава с бързането. Бърза се само с цената на топлото, която расте ли, расте и причините все остават неразбрани от неблагодарните абонати.
Влачим парното на крака си, каза нещо подобно омбудсманът Мая Манолова. Спокойно - от януари всички ще бъдем без парно, просто няма да можем да го плащаме. Като букаи на краката ни са и токът, и водата, която пак рипват нагоре, та чак надскачат беднотията ни - на какво ли отгоре! Човек си казва - не е лесно да си жив, но все пак е за предпочитане. Но всички промени в цената нагоре на споменатите "екстри" и на храните, без които не може, правят живота ни непоносим. И тази лавина от мераци за по-висока цена на и без туй трудния ни живот, докарват до полуда обикновения българин. Когото обаче вече помпат с бодряшко умилителни песни за Коледа, за свята нощ, тиха нощ сред уюта на семейството, което в повечето случаи прави сметки и съвсем не му е до празници. Грях ни на душата, но на много хора вече им идва в тихата коледна нощ да грабнат един калашник... Хеле пък пенсионерите, дето се облажиха с цели 40 лева по Коледа и вместо ръка да целуват на Първия и везирите му, тръгнали да протестират срещу цената на водата. И вместо те, пък и всички простосмъртни в тая държава, да вземат да прочетат някои съвети за тайната на магичната Коледа, пълнят главите си с недоволство и омерзение. А сред тайните води доброто настроение, разбира се. И пожеланието да не преяждате на празника, като препълвате чиниите. Както се казва: Честит осми март, скъпи студенти!