Работим като... бедни

Застанахме на почетната стълбичка като шампиони по заработени часове в рамките на ЕС за година. Заедно с гърците работим най-много. Но докато гърците знаят защо работят, ние нямаме много поводи за гордост от този факт. Защото това ни на йота не личи от заплатите ни, напротив, само ни изнервя допълнително. Защото работодателите никак, ама никак не обичат да плащат за извънреден труд, избягват го едва ли не гнусливо. Само и само да не се бръкнат за някой лев повече. А ние работим повече, защото сме бедни, по принуда се потим яко за благото на тоя, който духа. По-точно - за благото на сайбиите, които плюнчат калема и изчисляват сумираното работно време както на тях им отърва. Часовете извънреден труд над това сумирано време спестяват за джоба си. 

Не се плаща както трябва и нощният труд - 25 стотинки на час. Борбата на синдикалисти за повече заплащане не доведе доникъде. Трудът у нас излиза най-евтино, никой не го смята за важен, нито пък работодателите го стимулират. Сумираното изчисляване на труда не е изключение, то се превърна в правило. А работодателите най-често само това и правят - заобикалят правилата. И вечно търсят вратички за измъкване. 

Ту с промени в Кодекса на труда, ту с решения за гъвкаво работно време, за работа на повикване, "служители под наем", работа "по нужда", споделяне на длъжност, нулеви трудови договори, за които бленува и социалният министър Бисер Петков. И ненапразно в скорошно проучване на един център по икономическо развитие се видя, че едва 8 на сто от запитаните биха опитали нови форми на работа в България. Повечето наети от горчивия си опит вече знаят, че новите форми биха им донесли нова несигурност, ново обедняване, нова експлоатация. Някои от формите са показали точно това в някои страни по света. Те не носят повече свобода на избор за работа и самостоятелност, повече свободно време за личен живот, за семейството, за самоусъвършенстване и квалификация. Напротив - 82 процента от анкетираните в споменатото изследване отхвърлят възможността да преминат на подобен тип заетост. А това говори за ограничения потенциал за развитие на форми, които, меко казано, са екзотика в България при нашата икономика, алчността, преобладаващата изгода за работодателите и лош контрол. Нещо повече - те нарушават и отдавна извоювани трудови и социални права на работещите. Само за сравнение - в Испания допреди време имаше 13 вида договори само за журналисти и никой не се оплакваше. Защото там има истинска защита на правата на наетите. А у нас заплашват и правото ни да ни се плаща, когато работим. Това, че носим шампионската лента за най-работна нация, въобще не ни топли! Напротив - увеличава и физическата, и духовната ни бедност. Остана само да си плащаме, че работим.