От трън, та на глог

КНСБ изнесе плашещи данни за експлоатация на хиляди българи, работещи в Германия. Поредните данни за нашенци по Европа, които се въртят в  дяволския кръг от миграция по бедност и безперспективност. В търсене на препитание и най-вече - по-добро заплащане, българите тръгват я сами, я с родата занякъде, често даже и не знаят закъде и при кого. Без да си дават сметка, че рисковете при гурбета не са един и два. И се свеждат до едно - трудова експлоатация. Както се казва: от трън, та на глог! При това не става дума за хора, които се изхранват с просия и събиране на стъклен амбалаж, или точат социалните фондове на Германия. Има и такива, от тях са пропищели и германците, но става дума за работещи българи в транспорта, строителството, домашните грижи. С договори, макар и непълни често, с множество подводни камъни, които, уви, позволява и стриктното иначе германско законодателство. Все едно, че и техните работодатели са се заразили от вируса на ненаказаност и алчност като някои техни български колеги.
Вдигането на ръце е най-лесният изход от многото нерешени проблеми между страните в Европа по отношение на трудовата миграция и правата на пазара на труда в общността. От известно време се спряга идеята за Европейски социален стълб едва ли не като панацея в тази сфера. Нещо се реши, нещо се раздвижи, повече се говори, но конкретните резултати май още са далече. Поне на родна почва. Защото, за да се подпрем на този стълб, трябва да решим много национални проблеми, за които управляващите нямат яснота. На принципа: Европа дава, но в кошара не вкарва. Каквото си постелеш, на това ще легнеш, казват старите. Засега на нас краката ни остават отвити. И сигурно още дълго ще пропищяваме от експлоатация и ниски доходи, каквито си имаме и у дома.