Очите на диктатора

Защо след 20-годишен преход към демокрация властовата система на държавата беше обсебена от идентифицирани "летящи обекти" от подземния свят?
Това изречение трябваше да произнесе в събота в НДК Ахмед Доган. Или не трябваше?
Който каквото и да мисли за този човек, той застана пред цяла България с намерението "да се изповяда като човек, който е преживял катарзиса на Подмяната на Демокрацията с Диктатура". Написал си го беше именно с главни букви.
Доган нарича управника на България Герой-спасител. Обект от подземния свят. Нарича го суетен и арогантен пред камерата, но неуверен и страхлив за бъдещето си. Нарича го просто Диктатора. С голяма буква. Предрича, че го чака съдба на жертва на същата властова машина, която е създал по свой образ и подобие - машината на страха.
Това ли трябваше да не бъде чуто?
Удавянето на тези въпроси в паническото говорене на Борисов от вчера след съвършено неадекватното му мълчание в събота е учебникарско доказателство за истерията на диктатора. Обърнете внимание колко пъти в истеричния си фалцет употреби думата "омраза". Колко пъти я оттласна от себе си. Колко пъти я вмени на всички други. Забележете злобния поглед. Не го подминавайте. Ако се вгледате много внимателно в този поглед, може би ще разберете какво наистина става в България.
Защото оттук нататък Борисов и Цветанов вече само ще озверяват - като кучета, приклещени в ъгъла. В държава, в която редът съзнателно е разрушен - от кучета. И подменен от всеобхватен страх. На животинско ниво.
Оттук нататък не спирайте да питате кой и защо нападна Доган. Това наистина е много важно.