Лустросано, но нагло

Явно Марин Райков действително е много ловък дипломат. Демонстрира го напоително, но явно не съзнава, че в новото му амплоа и в сегашната българска действителност хлъзгавата дипломатичност не е най-адекватното поведение.
Ти му казваш, че е длъжен да каже истината какво е заварил след погрома ГЕРБ - ведомство по ведомство, институция по институция, той ти вика, че не му е работа и няма да дава политически оценки. Вярно, че не му е работа, но е вярно също така, че и никой не му ги иска. Ти му казваш, че ако си е метнал наистина хомота да гарантира честни избори, трябва да изчисти отвсякъде наглите, агресивни гербаджийски гаулайтери, окопани дълбоко по кабинети с единствената задача да работят за обекта с приоритетно престъпна ориентация. Той ти вика, че бил надпартиен. Корабчета плуват ли? Ти го питаш как смята да ни гледа в очите вечерта на 12 май, щом резултатите от вота ще се "обслужат информационно" от озъбено политиканстващия Константинов, той обещава да разговаря с него и да помисли.
Симптоматични неща казва Райков, уважаеми. Хич да не ви заблуждават благият тембър и мила усмивка. И повече от симптоматични неща се случват. Любимата на Цветанов прокурорка Ася Петрова ще надзирава законността на изборния процес, с извинение. Любимият на Борисов Калин  Георгиев, симптоматично наричан от него не главен секретар, а Калинчо, ще командва полицаите в изборния ден. А съседа на Цветанов Станимир Флоров не го пускат даже в отпуск от кумова срама, сакън, бил много важен за честността на вота не толкова като шеф на ГДБОП, а като заместник на главния секретар.
Красиво, нали? Не, просто нагло. Нищо, че ви го поднасят дипломатично и лустросано.