Венета Райкова, Винету и Кобилкина

Прибирам се вкъщи. Гладен съм. Хладилникът е по-празен от държавната хазна. Само една нещастна хлебарка седи вътре, бере душа и пише декларация до "Хелзинки уоч".

Да взема пари назаем? Да, но от кого?

Съседът Вичо няма да ми даде.

Не толкова заради предишните два заема, които ги хвана амнистията поради давност, колкото заради "Трабанта".

Никога няма да ми прости, дето продадох любимия му автомобил в пункта за велпапе и хартиени отпадъци. С парите взех бутилка мастика и цяла вечер се черпихме, а той, завалията, все питаше какъв е поводът.

Застрелях по погрешка тъщата, лъжа го аз.

Ей, браво, отвръща Вичо. Това се казва повод! Дай, казва, да я натоварим на "Трабанта", да заличим всички улики.

И тръгва наш Вичо да пали колата, без да знае, че вече сме я изпили. 

Сакън, спирам го, "Трабантът" е малък, самосвал ни трябва.

На третия ден, след като изтрезня, излезе пред блока. 

Миг след това изрева: "Бат'Бойко, дръж ги! Откраднали са я!"

Ти луд ли си, казвам, кой ще ти открадне кашон с три колела.

И му признах. Оттогава вече седем години не ми говори. 

Ех, какви хубави години бяха.

Все още в тая държава имаше какво да се продава.

Споменът отприщва стомашни сокове в пролетарския ми панкреас и червата ми изпадат в хроничен дискурс, все едно че са роми, срещнали Волен Сидеров в тъмното...

Отивам на пазара с тайната надежда да намеря нещо евтино.

Интелигентен продавач с внушителните размери на Шварценегер предлага домати по пет лева килото.

- А бе, много евтино ги даваш! Да няма някакво сезонно намаление? - проверявам чувството му за хумор аз.

- Цената е според курса на долара! - отвръща важно той.

- Вероятно си ги брал на "Уолстрийт", затова се влияят от долара. А нитрати имат ли?

- Ти майтапиш ли се? Грам нитрати нямат. Венета Райкова само от мен пазарува!

- А Кобилкина? Не, не ти вярвам. Световноизвестната писателка Венета Райкова да пазарува от Женския пазар. Ти чуваш ли се? При тия нитрати! Аз съм алергичен към нитратите и веднага се изприщвам. Я да проверим сега. Дай един домат! Ей онзи там, едрият. Бас държа, че е нитратен. А случайно да имаш малко сол? Добре... Гледай ти, не се изприщих. Браво, доматите ти са чисти! На заплата непременно ще си купя един килограм.

На следващата сергия хапвам краставица, червена капия, овче сирене и австрийски салам. Влизам в рибарския магазин.

- Тия маслини гръцки ли са или албански? - питам аз.

- Гръцки, екстра качество! - отвръща продавачът.

- Ами, вятър работа. Албански са, нали ги виждам.

- Че каква е разликата? - гледа ме умно той.

- Дай една вилица да ти обясня. Ето, тази например е албанска! - категорично отсичам аз и боцвам най-едрата маслина. - Ммм, че тя била гръцка, бе! Прав си. Я да видим другата! И тая е гръцка. Питаш ме по какво ги познавам? Много просто - гръцките са по-вкусни. Дай една чаша вода, че доста се засолих...

Чувствам се сит и щастлив. И днес надхитрих държавата!

Понякога си мисля - ако всичко онова, което политиците обещават, можеше да се сготви, човечеството да е спечелило завинаги глобалната битка с глада. И все пак по-добре е да живееш в държава, в която най-четени са Винету и Кобилкина, отколкото сред племе канибали. По-добре Венета Райкова да ми отвори очите, отколкото Ангела Меркел да ги затвори! Дано само Вичо ми прости за "Трабанта". 

Да има с кого да мълчим.