12 Август 2024понеделник21:39 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Сцена

Театърът на Ерте

Всичко, което правя в изкуството, е игра на въображението. Моят идеал и моето вдъхновение е движението на танца, казва художникът, наречен "бащата на арт деко"

/ брой: 167

автор:Светлана Панчева

visibility 2499

Художник, график, скулптор, сценограф, създател на впечатляващи костюми за театрални и балетни постановки, декоратор на множество спектакли на мюзикхола и кабарето, моден илюстратор и дизайнер, роденият през 1892 г. в Санкт Петербург Роман Петрович Тиртов е една от най-ярките фигури на художествената и театралната сцена на ХХ век.

Потомък на старинен руски род, който, по традиция от времето на Петър I, давал на родината морски офицери и адмирали, миловидният Роман изпитва семейната страст и обич към морето, но няма нищо геройско в характера си. Още от най-ранно детство е запленен от театъра, операта и балета, от изяществото на персийските миниатюри, които открил в библиотеката на баща си, от класическата строгост на античните вази, от красотата и тайнствеността на женските тоалети и изобщо от магическата привлекателност на движението на линиите и цветовете. Аз вярвам, че цветът е едно от най-силните средства за изразяване като музиката или танца, казва по-късно художникът, който учи живопис първо при Иля Репин в Академията за изящни изкуства в Санкт Петербург, а после в школата на Ромен Жюлиен в Париж. Когато през 1912 г. окончателно се установява във френската столица, "за да не позори семейството си" (както сам се изразява), приема за псевдоним съкращението от първите букви на името си и така се ражда Ерте.
Първата му среща с изкуството е балетът, когато съвсем млад взема уроци по танц при дъщерята на знаменития хореограф Мариус Петипа. Това е опит, който по-сетне ще се окаже изключително полезен за работата и за славата му като декоратор, сценограф и автор на екзотично-зрелищните костюми на много балетни постановки. Една от първите му работи в тази сфера още през 1913 г. са декорите и костюмите на постановката "Минаре" в театър "Ренесанс", в която главната роля се изпълнява от вече известната Мата Хари. Влюбен в модата и в театъра, Ерте през целия си живот работи за сцената. През 20-те-30-те години оформя и "облича" прочутите с разточителната си пищност спектакли-ревюта на парижките вариетета "Фоли Бержер" и "Лидо", на чиято сцена блести "черната перла" Жозефин Бекер, често появяваща се с екзотичните фантазни костюми, сътворени от Ерте. Впрочем прочутият й костюм с късата поличка от банани е негово дело. По-късно чак до 50-те-60-те години той е главен художник на спектаклите в вариететните театри "Табарен" и "Ла нувел ив", създава също така ескизи за костюми и декори на редица постановки на бродуейски мюзикхолове като "Уинтъргардън" или "Френч Казино".
Много обичам театъра, признава художникът. Да творя за сцената е любимото ми занимание. Обичам да създавам театрални костюми, защото това ми дава възможност да изразя мнението си за музиката и за литературното произведение чрез езика на цветовете. Щастлив съм, когато чрез своите декори и костюми мога да придам повече красота и съвършенство на театралното изкуство. И Ерте наистина постига това в работата си с гениалната балерина Анна Павлова, в оформлението на оперните спектакли "Пелеас и Мелизанда" от Клод Дебюси или "Манон" от Жул Масне в нюйоркската Метрополитън опера, в сътрудничеството си с едно от големите имена на хореографията на ХХ век Ролан Пети.
От впечатляващата фантазия, колоритност и поразяващи въображението детайли на театралния стил на Ерте се възхищават Джордж Баланчин и Анди Уорхол. Декорите и костюмите, създадени от Ерте, винаги са белязани с изключително тънко премислена функционалност, своеобразна ритмичност и романтична фантазия. В работата си като театрален художник този блестящ рисувач и фин естет, съвременник на кубизма и футуризма, на сюрреализма и поп-арта, но останал верен на изтънчената стилистика на "арт деко", винаги поставя на първо място красотата на чистата линия, необичайните съчетания на цветовете и внушаващата сила на детайла. Негови любими героини са ориенталските танцьорки, птицата феникс, одалиските, танцуващите циганки, египетските жрици, но и бледите изящни принцеси на севера, ренесансовите красавици и стройните момичета на съвременния свят.
В театъра на Ерте царува изтънченият вкус към изящното, необичайното и екзотичното, страстта към подвижното, изменчивото и недоловимото, любовта към красотата на човешкото тяло и очарованието от полета на фантазията и духа.




Мата Хари в костюма, сътворен от Ерте за "Минаре", 1913 г.


Ескиз за костюма на птицата феникс за спектакъла на "Фоли Бержер" "Вълшебната птица", 1927 г.


Костюми за представления във "Фоли Бержер"


Проект за декора на пиесата "Брак за трима" от К. Ален в театър "Фюнамбюл", 1932 г.


Така според Ерте изглеждат Перлата на Ориента, Красавицата от Багдад, Шехерезада и Фаворитката на халифа в шоуто "1001 нощ", 1937 г.

111 000 души у нас са на воден режим

автор:Дума

visibility 364

/ брой: 152

Обмислят закон за големите проекти

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 152

200 млн. лв. дължи държавата по дела с пътни фирми

автор:Дума

visibility 353

/ брой: 152

Сърбите масово срещу добива на литий

автор:Дума

visibility 449

/ брой: 152

Албанска партия отлага признаването на българите

автор:Дума

visibility 454

/ брой: 152

Засилен пътен контрол в Гърция

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 152

Накратко

автор:Дума

visibility 305

/ брой: 152

Горе сърцето

автор:Марин Милашки

visibility 424

/ брой: 152

Планирана атака с MI6

автор:Боян Чуков

visibility 399

/ брой: 152

Карлос Насар, гордият българин

автор:Дума

visibility 412

/ брой: 152

Законопроектът, който свали маските

visibility 361

/ брой: 152

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ